Тази книга е едно съкровище - паметта на българите, преразказвана от стотици хора, чиито имена са подредени до финалния обелиск в книгата. Ще прочетете за фолклора, който хилядолетия бива низвергнат от релгии, запрещаван от политики, "претворяван" по сцени, събори и фестивали. Фолклорът, оцелял през годините с неговите 82 празника, които редят света на дедите ни. В този "свят на фолклора" подреденото е код към Слънцето, а неподреденото - към Луната. Свят, в който нещата от живота имат "лице", ама и "опако". С тази книга ще си припомним, а и ще научим, за традициите на българите, ... |
|
Тази книга предлага нов и приносен прочит и на читалищната институция, и на нейните способности за опазване на фолклора (културата) чрез свързаните с общностите възможности за преобразуване на смисли, и на взаимното съучастие на двете: институция и култура. ... |
|
Фолклорът не е в дебелите книги (което не означава, че трябва да оставите тази книга, вземете я обратно. Ама веднага!). Няма да го намерите и в приказките на старата баба, която си седи в своята мъничка къщичка в най-затънтеното село, което може да си представите. Фолклорът е жив. И е навсякъде! До същото заключение стигнал и Тери Пратчет - създателят на вселената на Света на Диска. В много от своите книги той заема мотиви от фолклора и митологията и пътьом ги върти, суче и оплита, за да направи нещо магическо, нереално и в същото време много близко до нас. Така Светът на Диска се превръща в една от най-живите и ... |
|
Настоящият сборник в памет на проф. д.ф.н. Евгения Мицева, озаглавен Митове. Фолклор. Етноси, съдържа текстовете на близо двадесет автори, обединени тематично в няколко раздела, предлагащи анализи в проблемните полета на митологията, демонологията и обредността, на фолклористиката, при това от различни ракурси, на културните и етническите специфики. Обособен е и раздел, озаглавен По пътеките на спомена, който предлага визии за човека и учения Евгения Мицева. ... |
|
Културата в широкия семиотичен смисъл на думата се разбира като система от установявани между човека и света отношения. Фолклорът е народното творчество онова, което няма ясен автор и точен времеви маркер на създаването си. ... |
|
Сборник в чест на Стефана Стойкова ... Този сборник е съставен по идея на секцията за словесен фолклор в Института за фолклор при БАН и е израз на дълбоко уважение и признателност към Стефана Стойкова - изтъкнат изследовател на българския фолклор и на народните ни традиции. Сборникът включва 30 статии и подробна библиография на трудовете на Стефана Стойкова. Той е твърде разнолик и по съдържание, и по приложените изследователски методи. Като се опитват в различна степен да влязат в диалог с идеи и разработки на юбилярката, авторите представят всъщност разнообразието в българската хуманитаристика, привлекателното съчетание ... |
|
Библейски митове. ... Българските фолклорни легенди са част от словесния фолклор. Думата фолклор (от английски folk - народи и lore - знание) се употребяват като синоним на народно творчество. Словесният фолклор е изкуство, което чрез словесни художествени образи представя материални и духовния живот на народа: неговата история, бит, труд, вярвания, стремежи. В този сборник са включени митични народни песни, които по обект на изображение и съдържание са по-близки до фолклорните легенди. Някои от тях присъстват образите на митични същества - самовили, самодиви, чрез които българите осмислят страшните и опасни природни ... |
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
Проф. д-р Георг Краев е от поколението фолклористи, което през 70-те и 80-те години на миналия век прави опит да погледне с други очи на народните умотворения - с очите на културолога, на семиотика, на когнитивиста, т.е. с очите на антропологията. В тази книга Георг Краев обяснява защо всеки народ се гордее със своя фолклор, проява на идентичността му. Започвайки от произхода и значението на думата фолклор, авторът постепенно въвежда в образността и приказната страна на фолклорното слово, обредността, народните умотворения и фолклорната риторика. Тъй като книгата е с практическа насоченост, вниманието е съсредоточено ... |
|
Първият том представя развитието на българското традиционно творчество чрез историко-типологична интерпретация на музикално-фолклорни материали, събирани през последните сто години. Трудът се състои от два раздела, посветени съответно на архаичните пластове в песенния и танцовия фолклор и на инструменталната фолклорна традиция. Фолклорният обред, разгледан като основна културологична единица, задава по-широкия контекст, в който се разгръщат музикалните прояви. Представените обреди от земеделско-календарния цикъл и жизнения цикъл на индивида насочват изложението не към етнографския детайл, а към характерното за ... |
|
"Юнгиански подход към българския фолклор" е първата по рода си книга, която цялостно разглежда с методите на аналитичната психология редица основни жанрове от българския фолклор. Изследва се лудостта като тема и като проблем в пословиците, поговорките, гатанките, песните, приказките, анекдотите, вицовете, проектирани на фона на цялата българска традиционна култура. С помощта на юнгианската анализа се разкрива експлицитното и имплицитното присъствие на лудостта в конкретни творби от разглежданите жанрове. Книгата е развитие в дълбочина на обемната монография на автора и дисертация за научната степен доктор на ... |
|
Записите и наблюденията за тази книга са правени по време на 45-дневна бригада в София през 1980 - 1981 г. в Държавно стопанско обединение "Инжстрой" - Управление "Подземно строителство", в каналджийска бригада, в звено, работещо на обект "Слатина", състоящо се от шест души. Докато е на работа там, Анатол Анчев прави едно пионерско за българската фолклористика теренно проучване - проследява и записва функционирането на фолклора като тип култура в определена социална среда (мъже, строителни работници, занимаващи се с тежък физически труд, а в конкретната ситуация - и при трудни зимни условия) ... |