България 2001 - 2014. Музиканти с големи амбиции се опитват да оцеляват в пазарната среда. Измислят си класации, раздават си награди, опитват се да се рекламират по всякакъв начин. И, разбира се, се мразят, завиждат си и интригантстват, без да подозират, че всъщност са жертви на една нелепа политическа игра. Певицата Руц Толева, блусарят Наско Трътката, рапърите Албанеца и Пенчев са главни действащи лица в тази забавна и леко тъжна история. Докато на сцената не се появи истинска световна звезда... "Сиромахов изобщо не е дорасъл до моята музика. Ако го срещна на някой паркинг, ще се сбия с него и после ще кача ... |
|
|
Чарли не си е и помислял, че е възможно Ник да си падне по него, но двамата вече официално са гаджета. Ник дори събра кураж да каже на майка си. Но разкриването на сексуалността не е нещо, което се случва само веднъж - големият брат на Ник все още не знае, предстои училищна екскурзия до Париж, да не говорим за всички останали приятели и членове на семейството. Животът не е лесен, дори когато до себе си имаш човек, който те обича. Чувствата на Ник и Чарли се задълбочават и двамата ще имат нужда един от друг повече от всякога. Трети том на поредицата Сърцебиене от Алис Осман. ... |
|
|
Ник и Чарли се обичат. Двамата най-сетне са си казали тези две думички и връзката им е по-силна от всякога. Но и двамата са изправени пред още трудности. Дали фактът, че през следващата година Ник заминава да следва в университет, ще промени всичко? Как ще се отрази това на взаимоотношенията им? Предстои да разберем. Пети том на поредицата Сърцебиене от Алис Осман. ... |
|
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
|
Действието ни връща през 90 -те години в провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с престъпните дела, а истината - с общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца, отприщва гнева и отмъстителността на ... |
|
|
Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов, който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на Наградата ... |
|
|
"Повечето хора не обърнаха внимание на новините. После обаче съобщенията за насилие заваляха... всичко стана реално и близко. Скоро започна да се случва с хората около нас. После интернетът изчезна. Телевизията и радиото замлъкнаха. Телефоните спряха да звънят. Всички прозорци бяха закрити, вратите - заключени.... Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди.. ... |
|
|
"За времето си отец Александър изпреварва всички с усета си за вятъра на промяната, реагира по-бързо и успява да предупреди за всяка опасност, да призове към действия, защото духовната му интуиция е един от най-ярките му таланти. Никой човек не е лишен от изживяване на страдание в жизнения си път, но велики личности като отец Александър виждат по-далече, усещат по-силно и затова и страдат повече. Отец Александър винаги търси Истината и дава сигнал за тревога, веднага щом усети заплаха от неистинност, подмяна, и особено там, където те са най-опасни - в сферата на духовния живот. Всеки фалш предизвиква у него ... |
|
|
След почти десетгодишна пауза и предумишлено (по думите му) профилактично отсъствие от книжния пазар, 34-годишният поет и журналист издава втората си стихосбирка, озаглавена "Без упойка". Редактор на книгата е Елин Рахнев. Авторът подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой ... |
|
|
Избрани стихове и поеми. ... Превъртане на световете Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал у будилникът, кафето е възвирало и вятърът е ровел в разтворените страници, небето сменяло боите си, а той е сменял ризите, играел с котарака, в съня си се е стряскал. И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил, седейки във креслото си,е слушал радио и гледал как мъглата от ... |
|
|
В романа си "Нещо човешко" Павел Поторочин ни въвежда в един свят, в който елементи на реалността се преплитат с визии на ръба на фантастичното. Както в книгите на Маркес. Както в книгите на Радичков. Романът на Павел Поторочин пулсира с интелигентност, доброта и проницателност, буди размисли и чувства, натъжава и развеселява. Написан е за хора, които умеят да се радват на хубавата книга. И умеят да съхранят в душата си тази радост - за дните и нощите, изпълнени с онези толкова човешки неща като самотата и смъртта, неумиращата надежда и вечната любов. "Тишината е нещо човешко, в началото Господ дал всекиму ... |
|
|
Марек Марек чете с упоение, пие до припадък, а в тялото му от дете пулсира болката, увеличавана непрестанно от заселилото се вътре в него птичище - нематериално, неназовимо и не повече птицеподобно от него самия. Еди-кой си всяка вечер разказва зимата, понеже зимата трябва да бъде разказана, за да дойде лятото. Франц Фрост сънува несвои сънища, мощни лоши сънища, които изтощават докрай ума и изчерпват действителността. Монахът Пасхалис иска да стане жена; да е някой друг и някъде другаде. Ерго Сум бил ял човешко месо, а всеки, който навкуси от човешки вътрешности, по необходимост се превръща във вълк. Ясновидеца вижда ... |
