Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
|
Дебора Леви (1959) е британска писателка, авторка на романи, пиеси, сборници с разкази и стихосбирки. Разказите в книгата не издават лесно своите тайни - твърди Алекс Кларк на страниците на "Гардиън". Героите им са ексцентрици, фланьори, обхождащи градовете на Европа, души без принадлежност. Техните травматични спомени и тайни, мутирали тела и необичайни любови нагнетяват емоционално сюжетите, но винаги в границите на перфектен повествователен контрол. ... |
|
|
Човечност и разбиране. Роуз Тримейн умее да пише с любов към човека и това се усеща във всеки ред, във всеки герой. Спомняте си Лев от Пътят към дома , нали? Американският любовник е сборник от 13 разказа, писани през последните няколко години и издадени в общо книжно тяло в началото на 2016 г. В тези разкази има забранена любов, мечти за ново начало, смърт, въобразени светове, семейни отношения, разпад и надежда. Мястото на действието е различно - от емблематични европейски градове като Париж и Барселона, до затънтената станция Астапово в далечна руска провинция. Затънтена, но свързана с едно знаменателно събитие, ... |
|
|
Една вечер жилищния блок на писателя Йордан Радичков е огласен от металическия глас на една жаба. Тя настойчиво отправя въпрос към всички жители на сградата "Как така?". Въпросът успява да смути съвестта на съседите и след множество опити жабата да бъде убита, въпросът остава все така без отговор. "Как така?", именно този въпрос се промъква като през иглени уши във всички разкази в едноименния сборник на автора от 1974 година. Историите, които на пръв поглед са свързани помежду си с прескачащи между тях герои, успяват да внушат тоя въпрос на читателя, пред който Радичковите селяни от Рабиша, Бибино ... |
|
|
"Разказите на Луиза Кадиян я представят като истински писател с няколко неща: тя умее да намира интересни сюжети - драматични, комични или трагикомични, но носещи голям житейски заряд, да разказва динамично и експресивно, емоционално и в крайна сметка съпричастяващо читателя към историята, в която е въвлечен. Стилът ѝ е модерен, кинематографичен, без излишни описания, а внушенията ѝ са провокиращи по отношение както на споменатото читателско съпричастие, така и на нравствената му ценностна система." Проф. Кирил Топалов ... |
|
|
Фин, разказвач, Колъм Тойбин е особено прецизен в кратките форми. Разказите му са нерядко минорни и носталгични, но силно въздействащи дори с паузите между думите, с мълчанията, побрали в себе си цели светове. Празното семейство събира точно такива истории - изтъкани от болка по безвъзвратно изгубеното. Героите в тях са самотници, отлагали възможността за щастие твърде дълго. Те често се чувстват опустошени от любов, предателства, излъгани очаквания или непримирими разминавания. Поемат с надежда по обратния път към дома - не непременно физически, понякога само в мечтите си - но в края на пътя разбират, че домът не е там, ... |
|
|
В първия том са включени разказите от "Лъжата, че си живял" и "От бога до дявола". Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
|
Новите разкази на Александър Бъчваров бележат следващ етап в неговото развитие. Това се отнася за разказите "Студена целувка", "Двама в рая", "За ръждата и любовта", "Офицер от преди Девети", "Втори дом" и още редица други. ... |
|
|
"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
|
Място на действието на книгата с кратки разкази Междинно кацане са живописните декори на автентичен панелен квартал в грузинската столица Тбилиси. Авторът се лута из неговите улички, из затънтени селца и курортни места в Грузия, сред горите на родния Тршемшин, търсейки своята човешка и родова идентичност. Нова чужбина, ново нагаждане към живота, нови срещи, нов непонятен език и ново завръщане към корените. И нарастваща умора от сивотата и хаоса на големия град, която Матей Хоржава се опитва да заглуши с бягства към черноморския бряг, в Кавказ, Моравия, Чехия, в своето носталгично детство... Житейските съдби на ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
