Настоящата книга съдържа: адаптирана версия на криминалната история с неочаквана развръзка Der Frauenmörder на Хуго Бетауер на немски език; превод на по-сложни думи и изрази, даден за улеснение на самото място в текста; шест теста, подходящи за всички, владеещи немски език на средно ниво; ключ с отговорите на тестовете, който прави книгата по-лесна както за работа в клас под ръководството на учителя, така и за самоподготовка. Книгата е от поредицата "Sprachtrainer", предназначена да помага на учащите да: развиват своите умения за четене с разбиране; обогатяват речника си; доусъвършенстват усета ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Книгата не се държи като история, а като сборник, който попълва липсващите места от конспекта по история на класическата българска литература. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Втори том от поредицата "Неканоничната българска литература" продължава вече посоченото: че няма да се държи като история, а като сборник, който ще настоява да попълва много липсващи места от познанията ни за българската филология. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Единодушно считан от критиците за шедьовъра на Мирча Картареску досега, "Соленоид" е монументален роман, в който отеква ехото на Пинчън , Борхес , Кафка и други големи учители. Пред нас е дългият дневник на разочарован писател, който разказва за детството и юношеството си в един призрачен и меланхоличен Букурещ. Безименният герой - учител по румънски език в квартално училище, с неуспешна литературна кариера и с професия, която не го интересува, купува стара къща с форма на кораб, построена от изобретателя на соленоида - гигантска магнитна намотка, която се намира под мазето. Нейната гравитационна сила не ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е литература и кино."Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Дагния Дрейка, родена в Рига през 1951 г. в семейство на баща архитект и майка - художник. През 1980 завършва висше образование във факултета за чуждестранни езици на Латвийския университет. Член на латвийския Пен клуб. За пръв път публикува през 1967 г. Автор на десетки книги със стихове, разкази, приказки, романи, книги за деца. Проявява засилен интерес към славянските езици. Превеждала е английски, белгийски, испански, френски, полски и сръбски автори, измежду тях Балзак, Юго, Верхарн, Бодлер, Вер-лен, Рембо, Сименон. В неин превод в Латвия са публикувани книги със стихове на Веселин Ханчев и български народни приказки. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Менопаузата представлява много важен етап от вашия живот. Ако я приемете като една неотменима даденост, тя може да се превърне в началото на нов период - удовлетворение от всичко, направено до този момент и оптимистичен поглед към бъдещето. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, написан на френски, Доброжелателните - издаден от ИК Колибри - който печели двете най-престижни литературни награди във Франция: Гонкур и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман Една стара история - нова версия излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: Сад и Ренодо. Новата версия е разширен вариант на първата, издадена през 2012 г. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Романът е екранизиран от режисьора Беноа Жако, а в главната роля е Изабел Юпер. Животът на пианистката Ан неочаквано се обръща на 180 градуса. Тя е ревнива и подозрителна жена, която има много високи очаквания към мъжа до нея. Напразно. Разочарована от изневярата му, тя попада на приятеля си от детинство Жорж, който сякаш ѝ дава сили да направи решителната крачка и да приключи с всички лъжи във връзката си. В един момент героинята просто изчезва - без банкови сметки, без мобилни телефони, без всякакви служебни контакти. Попаднала във вила "Амалия" на красив италиански остров, тя ще се опита да започне ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Има дни в живота, по-специални, нереални и различни. Те са като съдбоносни знаци, трасиращи житейския път на всеки човек. Предварително не знаем нищо за тях - нито кога, нито дали въобще ще дойдат. Подготвяме се за нещо, желаем го и се надяваме, но то настъпва внезапно, без предупреждение. Така идва Денят, който си искал, очаквал, и за който си се борил и живял. Точно девет такива дни, случили се, осъзнати и разказани от първо лице, са в основата на сюжета на тази книга. Действието ни връща в края на миналия и в началото на настоящия век, в който авторът описва живо и естествено порядките и особеностите в живота на цяло ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове. И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Дневник на писателя" е периодичен сборник от произведения на Фьодор Достоевски , излизали под това заглавие в периода 1873 - 1881 година. Първоначално под рубриката със заглавие "Дневник на писателя" Достоевски публикува свои произведения в седмичното списание "Гражданин", издавано от княз Мещерски и редактирано от самия писател. През 1876 и 1877 г. "Дневник на писателя" излиза самостоятелно като месечно издание. През 1880 и 1881 г. излиза само по веднъж. В "Дневник на писателя" читателя ще се срещне с някои от по-малко известните произведения на Достоевски, сред които ...![](/b-images/quad-transp.gif) |