Краткият любовен роман Усещане за кашмир е драматизиран от Бернхард Айхнер заедно с Флориан Айснер, за да разкаже историята на Готлиб и Мари и за техния копнеж за щастие. Чувствайки се самотен, една нощ Готлиб звъни на гореща секс линия и за пръв път чува гласа на Мари. Така се променя целият му живот. Макар че това става трудно, защото никой не иска да разкрие кой е всъщност. А и дали Готлиб действително случайно е набрал номера? Двамата разговарят цяла нощ, разказват си небивали неща и заедно измислят една любовна история. Това е майсторски изградена игра за лутането на двама самотници между една лъжа и друга. За да ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"В тези дни, когато фалшът разполага с повече канали да стига до нас, откровенията на Константин Петров може да ни заварят неподготвени. Но това е рядък шанс, който не трябва да пропускаме. Нещо като да се снабдиш с приложение, с което да виждаш, чуваш и чувстваш повече." Силвия Атипова ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Определят Херберт Бергер като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни творби, изпълнени с мрачни, апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено описват пиесите му или като зловещи, или като твърде странни. Основната тема, която го интересува е нахлуването на нереалното в действителността, което, независимо от иронията, придава на привидно нормалното всекидневие нови, трагични и, в същото време, загадъчни измерения. На пръв поглед героите му са обикновени хора, но образите им са преди всичко въплъщение на различните слабости на човека, които ги правят жестоки, отмъстителни. В комедиите ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Това е истинската история на Стефан К. и Вили Г. Ноември 1941 година. От повече от две години Полша е окупирана от немския Вермахт. Когато младият поляк Стефан една нощ броди из тъмния Торун, среща Вили, момчето с големите кафяви очи, изящно изваяния нос, чувствените устни... Вили е немски войник. Двамата се влюбват един в друг. Когато Вили е изпратен на фронта и Стефан седмици наред не чува нищо за него, той му пише писмо. Едно съдбоносно любовно обяснение... „Онова, което Луц ван Дайк използва като първооснова в писателската си дейност, са реалните човешки съдби и събития, исторически или съвременни. Той пише в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
6 танцови измерения. ... Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да обединят несъвместими наглед неща. Като музикант винаги съм усещал в нейното творчество драстичен емоционален протест и високо стилово извайване на музикално - хореографски смисъл. Въпреки че съзирам обща тема във всички нейни спектакли, яркостта на палитрата са винаги различни. Не зная кога хореографската идея предшества музикалната, но при Мила смисловата яснота ръководи установяването на концепцията. Мила Искренова - хореограф, педагог, автор на статии и есета ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост - а само това вече е достатъчно сложно и комплексно." - така смята Роланд Шимелпфениг . Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Ипсилон: На мен ми е напълно безразлично дали някой гладува в Африка или в застрелян в гетото в Южна Америка. Аз не съм там, не живея там. Аз съм добре. Не трябва въз основа на своята уж гузна съвест да се държа така, сякаш изпитвам съжаление към някой нещастен човек на този свят! На когото му стиска, да върви там и да помага. Замини за Рио и се грижи за младежите в предградията, замини за Африка и изкопай кладенец. Направи нещо, а не говори тук, в Централна Европа, с дебелия си бирен корем за това колко бедни били малките деца в Африка! „Nutella Town“ е почти като приказка. Рап приказка, в която се сменят младежите, но ...![](/b-images/quad-transp.gif) |