Телесно е дебютната стихосбирка на авторката Биляна Димова."Най-добрите от тези стихотворения влизат остро в премълчаното, в някакви уж незабележими реплики, които носиш цял живот. Писане, което се съсредоточава в онази болезнена точка на всекидневие и травма, на семейство и самота, на отчаяние и стоицизъм, крехко и директно едновременно." Георги Господинов "Поезия, която е прецизен и изчерпателен отговор на въпроса Как си?. Отговор, даден в момента, в който разумът е пронизан от невъзможност да се справи достатъчно добре и рационално с поредица от ситуации. Отговор, който е знак за сила и обич, за ... |
|
|
Думата една Остави ме без дъх, заля ме с мъдрост, изненада и прозрение. Любов нарекох го, но бе дотук. От моята душа ти книжен самолет направи си. Прозореца отвори и в нищото душата моя се разтвори. Остана да ме гледаш дълго, докато се загубих над покриви, антени. А после осъзна, затича се да ме намериш. Но знаех си и затова аз чаках те от другата страна. Прегърнах те, целуна ме и как ли да те нарека със думичка една? Ти всичко, всичко си за мен, вода, гора, трева. И как да събера и залез, и зора? Надявам се да мога да се справя, защото си скала и огън, защото копие забиваш, а после раната зашиват. С любов ме ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
В Движение авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно ... |
|
|
"Все още много Ерос, все още съвсем малко Танатос. Ту плътен и материален щрих, ту екстатичен възклик на душата. Поезия на удивлението от света. Илиян Любомиров. С хищната наблюдателност на поетичния талант. С дарбата да улови мига, да трансформира реалността в метафора, да превърне сетивния образ на жената във всемирна вселюбов. Обичам този поет на Лятото. Връща ми празника на Битието." Недялко Славов "Харесвам писането на Илиян. Лекота, надмогваща лекотата. Удоволствие от възможната лекота на битието. Навсякъде удоволствие: писането; думите са можене; любовта е неопасно лятна... Щастливост в чакането, ... |
|
|
Константинос Кавафис , безспорно най-големият гръцки поет и един от най-значимите европейски поети на ХХ в., е роден в Александрия, Египет. Част от ранните си години прекарва в Ливърпул и Истанбул, но впоследствие се завръща в родния си град, който не напуска до края на живота си. В продължение на 30 години Кавафис работи като чиновник в министерство, а междувременно пише стихове, които обаче отказва да издаде в стихосбирки. Вместо това Кавафис предпочита да публикува поезията си в местни вестници и списания, и дори на листовки, които сам отпечатва и раздава на всеки, проявил интерес към творчеството му. Някои от най- ... |
|
|
Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски . Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила."Чарлс Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно, някои от стиховете му притежават неочаквана красота. ... |
|
|
Веска Илиева Николова е родена на 05.07.1958 г. в град Карнобат, област Бургас. Завършва българска филология през 1981 г., след което работи в сферата на образованието и рекламата. Започва да пише поезия още в десети клас на Софийската математическа гимназия. По това време публикуват нейни стихотворения в юношеското списание Родна реч. По-късно печатат творбите ѝ и в младежкия вестник Пулс. Тя е авторка на четири стихосбирки - Обич (2018), Сила (2019), Срещу вятъра (2020) и Как да те нарека? (2022). С последната си книга Огън и пепел авторката ни представя избрани стихове - най-доброто от четирите си ... |
|
|
След Обич (2018) и Сила (2019) и в третата си стихосбирка Срещу вятъра Веска Николова не изменя на своето творческо кредо, отстоявайки изконни нравствени ценности. Лесно е да плуваш по течението. Лесно е да бъдеш галеник на съдбата или слуга на миропомазаните. Трудно е да тръгнеш срещу статуквото, срещу грубата сила на деня, срещу ледената стена на бездушието. Трудно е да вървиш срещу вятъра. Но авторката прави точно това. И си заслужава! Заради поезията. Заради обичта между човеците. Заради паметта на поетите в "земята на убитите поети" ( Л. Левчев ). Заради всичко ценно в сърцата на хората! Колумбовци на ... |
|
|
Идваш идваш падайки през болката и намествайки голи думи в раната от загубата. лицето е малко за да усети онова което в нас продължава да съществува в онзи миг в който гласът снема сенките от този ден където завръщането не се пише вече със страх от приливите. можеш сега да се въздигнеш: сякаш (отново) си на светло Жоао Луиш Барето Гимарайш Жоао Луиш Барето Гимарайш е роден в Порто, Португалия (3 юни 1967 г.), където завършва медицина. Той е поет и пластичен хирург. Първата му книга със стихове е Има цигулки в племето (1989). Автор е на Избрана поезия (2011), Тук си (2013), Средиземно море (2016), за която през ... |
|
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
