Малката книжка с философски записки на римския император Марк Аврелий е рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. Независимо какво е, дали подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла на човешкото съществуване, Към себе си на Марк Аврелий поставя едно начало, прави допустимо невъзможното дотогава проблемно разговаряне със себе си. В хода на проверката как се отнасят философските идеали и принципи към всекидневното съществуване се поражда гледната точка на сложното човешко същество с проблемна дълбина. Проправя се пътят ... |
|
|
Олдъс Хъксли (1894 - 1963) пише едни от най-известните си произведения - "Дверите на възприятието" и "Раят и Адът", в края на живота си, воден от стремежа си да постигне ново разбиране за света. Те стават симптоматични за цяло едно поколение. Скандални в годините на написването си (1956), тези две трудно определими по жанр произведения шокират и днес. С образния си език Хъксли ни въвежда в една друга действителност, търси една друга реалност, прониква зад булото на всекидневието и ни доближава до неизвестното, скрито в самите нас. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... "Мандрагора" е своеобразен синтез на две линии в италианския театър. От една страна е "Учената комедия", дошла по пътя на класическото наследство, от друга - народностното начало, дало живот на Комедия дел Арте. Както самият Макиавели намеква в пролога, в основата на "Мандрагора" вероятно лежи действителна случка от флорентинското всекидневие. Навярно пиесата е звучала злободневно като новелите на Бокачо. Ала тук, под смеха, който има за цел "да подслади горчивините", се чувства жестоката, ... |
|
|
Небивалица с много измерения. ... Публикуваната през 1884 г. "Флатландия" (Плосък свят) е първата и по-известната книга, която описва свят на двумерните същества, разположени в равнината. Тя е написана от лондонския пастор Едуин Абът под псевдонима А. Square (един квадрат). Разказът се води от името на квадрат, чието единствено око е разположено в единия от четирите му ъгъла. Страната Флатландия е нещо като географска карта, по която се плъзгат обитателите ѝ. Контурите на телата им луминесцират, а височината им по вертикалната координата (в третото измерение) е безкрайно малка; те нямат никакво понятие за ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
Платон създава диалога "Пир" (на старогръцки - "Symposion") някъде между 385 и 378 г. пр. Хр. Това го поставя в групата на т. нар. средни диалози, създадени между 387 г. пр. Хр., когато Платон се завръща в Атина от първото си пътуване до Сицилия и основава Академията, и 367 г. пр. Хр., когато предприема второто си пътуване до Сицилия. Счита се, че в този период са създадени и диалозите "Протагор", "Федон", "Кратил", "Държавата" и "Федър", който също като "Пир" е посветен на темата за любовта. ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Книгата е част от колекция Извори на издателство Изток - Запад. ... Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. Строгата наука е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е ... |
|
|
Книгата е в джобен формат с размери 11 x 19 cm. ... "В някои от днешните философски анализи всъщност се отговаря, че робството и щастието не са необходимо противоположни, че подчиненият може да се чувства щастлив, както и че свободният може да е нещастен. Явно за Ла Боеси това е немислимо, това не е живот или поне е живот под въпрос. Точно тук, в голямото разминаване през времето между Етиен дьо Ла Боеси и модерните философи виждаме колко е "несвоевременна" неговата Реч за доброволното робство. "Несвоевременна" в смисъла, придаден от Ницше: "в разрив със своето време", но обърнато към ... |
|
|
"Флобер е като планински хребет: разтърсван от бури, но несъкрушим." Виктор Юго "Писмата на Флобер са забележително художествено произведение, цял роман; те са много по-интересни от роман, защото в тях израства човек." Алексей Толстой ... |
|
|
Речта, в която е разгърнато учението на Пико за достойнството на човека и неговото място в универсума, е може би най-добре познатият философски документ от епохата на ранния Ренесанс. В много издания съчинението носи заглавието "Реч за достойнството на човека". Оригиналното заглавие е било просто Oratio ("Реч"). Допълнението "за достойнството на човека" било прибавено в по-късни времена към заглавието, понеже читателите били особено впечатлени от съдържащата се в първата част на речта идея. Мирандола поставя акцента не толкова върху универсалността на човека, колкото върху неговата свобода: ... |
|
|
"Фрагменти" съдържа басни, приказки и гатанки от Леонардо да Винчи. "С предложените литературни фрагменти читателят ще може да се запознае с прозата на Леонардо да Винчи, която е свежа, остроумна и жива. Счита се, че приказките, басните и легендите са писани през последните десет години на XV век. Главният герой в нея е природата - в цялото ѝ многообразие и пълнота. Фрагментите могат да бъдат оприличени на картини с реални и митологични фигури, където художникът взима думата, за да разкаже, опише, да обърне внимание - а и да забавлява. Често в басните има и поука, която в никакъв случай не е ... |
