Наблюденията на един щастлив грък. Едва ли ще забравите скоро дори един от кратките разкази в тази книга. Ще се сещате за тях, когато ви е нужно вдъхновение, ще ги споделяте с приятели, ще ги давате за пример на децата си... Ще се промени ли животът ни, ако станем по-добри хора? "Разбира се", махваме отегчено с ръка. Но докато ние виждаме очевидното, Стефанос Ксенакис забелязва неща, които повечето от нас пропускат, например това, че животът не следва математическите правила - съвсем мъничко повече щедрост, съпричастност, споделяне и отзивчивост го правят безкрайно по-щастлив. Даваме на другите, но нашият ... |
|
Книгата съдържа 124 страници сурова проза, която успява да бръкне във всички наши рани – дори и в онези, които сме смятали за отдавна зараснали. Дори и в онези, които не сме подозирали, че имаме."Разкази" от Наталия Мешчанинова - една от най потресаващите книги, които съм чел." Манол Пейков "С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила." Галина Юзефович, " ... |
|
Тарък Туфан е познат на българските читатели с романите "Сватбен салон "Шанз Елизе" и Разпери криле и полети". Кратките разкази му предават истории, преживявания и размисли, които докосват читателя по необикновен начин. Въвеждат го в случки, които всеки от нас вижда ежедневно и на които рядко обръща внимание. Тъмни квартали, бягащите жени, натъжените лица, загуби, стари песни и смелостта да започнеш всичко отначало... Тарък Туфан е роден през 1973 година в Истанбул. Завършва философия в Истанбулския университет и социология в Университета Мармара. Започва кариерата си на писател със статии за ... |
|
"Някъде през седемдесетте години, веднъж, щом като влязох в кафенето на писателите, Георги Джагаров ме покани на своята маса. Нали беше от голямото добрутро, свитата му наброяваше повече от двадесетина души. Още не бях седнал, когато единият се обърна към мен на руски: – Аз ви познавам. Откъде? Били ли сте скоро в Москва? – Не. – Но сме се срещали някъде. – А вие ходихте ли през 1956 в Будапеща? – Да. – Тогава оттам ме познавате. Никой не се засмя, само беззъбият Тасо се изкикоти. Горкият, нямаше с какво да прехапе устните си като другите." Из книгата ... |
|
Тринайсетте разказа в сборника на литовската писателка Дайна Ополскайте често започват с наблюдавани отблизо отношения в семейството. Тези между съпрузи, между родители и деца, между братя и сестри - понякога между близки млади приятели или любовници. Темите за предателството и дългогодишното чувство за вина са обследвани и обговорени с помощта на деликатен и изискан литературен език. Напускайки полетата на нормалността, сюжетът на разказите обикновено се измества към нещо необикновено, изникват неочаквани взаимовръзки и на читателя се предлага поглед от нова гледна точка. В мрежата от заплетени човешки взаимоотношения ... |
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
В живота няма нищо по-могъщо от любовта. В най-мрачните ни мигове, през най-трудните ни дни, нейната притегателна сила ни дава увереност да продължим напред. Но с възходите идват и паденията, а тогава любовта е в състояние да постави човек на колене, опустошавайки същия този живот, който някога е обогатявала. Нестихващата всепоглъщаща болка, изпълваща празнината след изгубената любов, не прилича на никое друго чувство, въздействието ѝ е почти неописуемо. В това томче са събрани писма, които поне донякъде онагледяват сложната ни връзка с тази пленителна енергия. Тъй като писмото е най-интимната форма на общуване, ... |
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
Сборникът с разкази "Виенско колело" (оригинално заглавие "Die Liebe zur Zeit des Mahlstadter Kindes") на младия австрийски писател Клеменс Й. Зец (1982) печели наградата за белетристика на Лайпцигския панаир за 2011 г. Той е третото му произведение и първата негова книга на български език... Жена кара приятеля си да я заключи в клетка; мъж живее в абсолютна самота на далечна планета; стар поет в легло с решетки от всички страни е сърцето на колекцията в литературен музей, посветен на самия него; Лили, която един ден забелязва, че на раменете ѝ са "поникнали крилца: мръсни, розови, раними ... |
|
Европейска награда за литература 2016 г. Превод от немски: Елена Димитрова. ... Всеки ден крие в себе си друг е сборник от девет разказа с фокус върху онзи разтърсващ момент, когато нещо прекъсва плавния ритъм на живота ни и ни поставя лице в лице с предизвикателството да преосмислим всичко. За да продължим, трябва да сменим гледната точка - друг избор няма. Героите на Грьобер до един са белязани от някакъв вид загуба - по един или друг начин. Независимо от обстановката, действието неизменно се разгръща в родната страна на автора, Люксембург. Стилът на писателя е новаторски, ритъмът на словото му кореспондира с начина ... |
|
Превод от английски: Димитър Камбуров. ... Авторката е носител на "Irish Pen Award" (2015) за изключителен принос към ирландската литература, както и финалист за "Orange Prize for Fiction" (2000). Книгите ѝ са преведени на немски, чешки, италиански, японски и шотландски келтски, а отделни нейни разкази са достъпни на много езици, между които френски, испански, словенски и руски. "Тези разкази са различните лица на Ирландия. Нейният провинциализъм и неравномерното ѝ развитие. Дългът към предците и степента, в която сме обречени да ги продължаваме в днешното си. Въпросът за политическото ... |