"Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота "изобщо". Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме прилича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбиран този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха. Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази "съзвездна" структура ми даде възможността да пиша не по ... |
|
Наблюденията на един щастлив грък. Едва ли ще забравите скоро дори един от кратките разкази в тази книга. Ще се сещате за тях, когато ви е нужно вдъхновение, ще ги споделяте с приятели, ще ги давате за пример на децата си... Ще се промени ли животът ни, ако станем по-добри хора? "Разбира се", махваме отегчено с ръка. Но докато ние виждаме очевидното, Стефанос Ксенакис забелязва неща, които повечето от нас пропускат, например това, че животът не следва математическите правила - съвсем мъничко повече щедрост, съпричастност, споделяне и отзивчивост го правят безкрайно по-щастлив. Даваме на другите, но нашият ... |
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
Под редакцията на Драгослава Барзут. ... Тази книга представлява антология на лесбийски къси разкази на авторки от страните от бивша Югославия, издадени под редакцията на писателката Драгослава Барзут. Оригиналното сръбско издание включва 43 текста от 21 авторки от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения и е издадено от белградската организация Лабрис. Към тези разкази в настоящия сборник бяха добавени и четири разказа от македонското издание на антологията, което включваше само 23 разказа от 15 авторки. По този начин, с 47 кратки разказа от 24 авторки, българското издание, макар и излязло 10 години по-късно, ... |
|
Дебора Леви (1959) е британска писателка, авторка на романи, пиеси, сборници с разкази и стихосбирки. Разказите в книгата не издават лесно своите тайни - твърди Алекс Кларк на страниците на "Гардиън". Героите им са ексцентрици, фланьори, обхождащи градовете на Европа, души без принадлежност. Техните травматични спомени и тайни, мутирали тела и необичайни любови нагнетяват емоционално сюжетите, но винаги в границите на перфектен повествователен контрол. ... |
|
"В тези осем творби има всичко. От външно равен сюжет до много сюжетно-събитийни. От нежни и тъжни до парадоксални и весели. От такива с кротък финал до други с много изненадващ. И, разбира се, черешката на тортата като връх на сатирата и откровената подигравка, самата новела Погребението на Мама Гранде. Има и много хумор - и добродушен, и отчетливо язвителен. Както и постоянния маниер на автора да хваща действието още от първото изречение и да свършва също рязко и със замах. Не е препоръчително да казвам повече, за да ви бъде интересно, когато четете." От издателството ... |
|
В тези кратки разкази и есета се говори за привидно незначителни неща и впечатления. Но сложната им чувствителност разкрива богат опит и задълбочен поглед върху най-дребния детайл. Освен това, или може би точно заради това, те се четат много леко, в тях няма излишна помпозност, често са изпъстрени с ирония и чувство за хумор, дори когато авторката разказва за болести, физически недъзи, самота, невъзможност да задържиш сериозна връзка и т.н. В произведенията ѝ прозират баналните проблеми на жена, която живее сама с дъщеря си в Стария Вилнюс. Но тези наглед простовати истории са описани колоритно и точно, с ... |
|
УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
Книгата е част от поредицата "Разказът - един пренебрегнат жанр. ... Каролин Ламарш е съвременна белгийска писателка, авторка на шест романа, първият от които - "Смъртта на кучето", ѝ носи най-престижната белгийска литературна награда "Виктор Росел", и на два сборника с разкази. От 2014 г. е член на Кралската академия за френски език и литература, а през 2019 г. получава Наградата "Гонкур" за разказ. Нейните протагонисти са хора, неподчиняващи се на обичайните представи за човешки норми и подвластни на трудно споделими, а нерядко и патологични влечения. Сборникът ѝ с разкази ... |
|
Да се срещнеш с призрака на своя баща сред сенките на къща, съградена от детски сънища... Да се срещнеш в неподходящо време с любимата си, докато, седнал на тротоара пред къщата на Оруел в Портобело, си се зачел в Ахмед Хамди Танпънар... Да се срещнеш с мъж, пожертвал всичко, за да се сдобие с картина на Хопър... Да се срещнеш в рибен ресторант със своята малка дъщеря, която отдавна е пораснала... Да се срещнеш в случаен зоомагазин с угризенията на съвестта си, опитвайки да се укриеш в мътилката между едно престъпление и една автомобилна катастрофа... Йекта Копан (роден 1968 година в Анкара) е един от най-успешните и ... |
|
Там, където свършва Севера и започва Юга, точно между Запад и Изток, има една страна, наречена Поговория. Тя не е отбелязана на географските карти, съвсем неизвестна е и точно затова всички са чували за нея. Лошото на чуването е само едно - всеки си чува каквото му трябва. Така за Поговория се чуват на-различни неща и до ден днешен, а истината? Истината отдавна е потънала в Лъжливото море, защото малко са истините, които могат да плуват. ... |