Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев, публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Прозата на европейския декаданс". ... Белгиецът Жорж Роденбах (1855 - 1898) е сред най-оригиналните представители на европейския символизъм. Наричат го певец на тишината, самотата и меланхолията. В поезията и прозата, които създава, неизменно присъстват каналите, затворените пространства, мъглите, мъртвите градове, бегинажите на родната му Фландрия. Познат е на българския читател с романите "Мъртвата Брюге", "Звънарят", "Изкуството в изгнание" и разказите от сборника "Колелото на мъглите". Повестта "Призванието" (1895) описва живота ... |
|
|
Ново издание на най-известния френскоезичен символистичен роман "Мъртвата Брюге" на Жорж Роденбах - за първи път с авторски фотографии. В българското издание са възпроизведени 35-те клишета на фотографско студио "Леви и Ньордейн", включени в оригиналното издание на "Марпон и Фламарион" в Париж през 1892 г. Така тя се превръща в първата публикувана художествена творба, илюстрирана с авторски фотографии. Действието на може би най-известния френскоезичен символистичен роман "Мъртвата Брюге" се разиграва сред декорите на старинния фламандски град, скован в мрачните води на каналите, ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
"Халифът щърк" е първият роман на унгарския модернист Михай Бабич, публикуван през 1916 г. и повлиян от фройдизма. Неговият протагонист Елемер Табори живее двойствен живот. Мъчителните сънища вземат връх над реалността и с неумолимата си власт поразяват вътрешния свят на младия човек. По признанието на Бабич в романа се отразява двояката същност на всеки поет, чийто живот не се отличава с нищо особено на повърхността, но вътрешно той дълбоко страда в сънищата си. Темата е подсказана в заглавието: халифът от приказките се превръща в щърк, ала забравя вълшебните думи, с които може да стане отново човек. Книгата е ... |
|
|
Антун Густав Матош (1873 - 1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и "папата на френския декаданс" Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази - "Трески" (1899), "Нови трески" (1900) и "Уморени разкази" (1909), няколко сборника с есета - "Хоризонти и пътища" (1907), "Наши хора и краища" (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и ... |
