Седемте къщи в тези разкази са празни. Някои са опразнени от любов, други - от покъщнина, трети - от хора, спомени, вяра. Както във всички творби на писателката, и тук усещаме невидимото присъствие на нещо зловещо, което ни кара да застанем нащрек: неизречена заплаха, призраците на миналото, тъгата по напразно изживените дни. Швеблин никога не се плъзга по повърхността, тя се стреми да проникне надълбоко, за да разкрие неудобните истини за отчуждението и самотата като убийци на духа и за това колко крехки и чупливи са отношенията между хората. Седем празни къщи, сборника, донесъл на аржентинската писателка Саманта ... |
|
Чудовищата живеят не някъде далеч, а вътре в самите нас... срещнете се с тях в романа на Саманта Швеблин "Хиляди очи". Кентъки (да не се бърка с американския щат Кентъки!) е нашумяла, много търсена играчка, електронен домашен любимец. На пръв поглед в тези мили играчки няма нищо особено: най-обикновени плюшени зверчета - катерици, зайчета, къртици. Но вместо очи в тях са монтирани камери и те запечатват всичко, случващо се в къщата, където са попаднали. Освен това всяка играчка има непредвидим и невинаги благ характер, което носи на собствениците им какви ли не изненади. Защо светът е полудял по това ... |
|
Новата ярка звезда на латиноамериканската проза Саманта Швеблин (р. 1978) е усвоила добре уроците на своите славни предшественици Маркес, Борхес, Кортасар. "Отрова" започва като традиционен трилър с мистични елементи, но аржентинските корени на авторката бързо избиват на повърхността и измамно ясният линеен сюжет обраства с буйните клони на магическия реализъм и на екохоръра. Швеблин внася в повествованието напрежение, съспенс, на които би завидял и Лъвкрафт, и показва човешката памет не просто като капан, а като изоставена къща с прилични на лабиринти коридори, където се стрелкат и подрънкват с окови ... |