Die vorliegende Untersuchung analysiert die zahlreichen intertextuellen Verweise im Werk von Arno Schmidt, die Teil einer präzise durchdachten Textgestaltungsstrategie sind. Ausgehend von einem strukturalistisch orientierten Intertextualitätskonzept, geht Svetlana Arnaudova der Frage nach, wie in Schmidts Werk Intertextualität funktionalisiert wird: Durch das produktive Spannungsverhältnis zwischen Text und Prätext, eigener und fremder Rede sowie Autor- und Erzählerfigur wird Realität abgebildet, Zeitkritik geübt und eine parallele, doch gleichberechtigte Wirklichkeit durch Sprache ... |
|
Съставители: Амелия Личева и Дария Карапеткова. ... Книгата съдържа преводи и текстове от възпитаници на магистърската програма Преводач-редактор в СУ Св. Климент Охридски. ... |
|
Анализ на българския жестов език. Интересът към темата най-общо е свързан с проблемите на езиковото обучение и социалното функциониране при слухово нарушение, описани в литературата и изведени в практиката като възможни решения. Езикът, неразривно свързан с грамотността, е основен съдържателен компонент на всяка образователна политика, защото се явява едновременно цел на обучението и средство за преподаване на знания, умения и отношения. За децата с увреден слух и тяхното обучение езикът е предизвикателство, породено от биологичната непълноценност на един от сензорните канали, обезпечаващи естествения процес на ... |
|
Фразеологизмите са езикови единици традиционно, и с основание, определяни като колоквиални. Търсейки отклонения от този стереотип, монографията Фразеологизмите в съвременната българска поезия се насочва към употребата им в текстове, намиращи се на другия стилистичен полюс, а именно - поетичния език. На базата на обилен емпиричен материал, ексцерпиран от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов, Биньо Иванов и други български поети, се стига до извода, че въпреки етикета колоквиалност, фразеологизмите намират място в поезията и запяват в строен, хармоничен хор с поетизмите, влизат в равната ... |
|
Pocket editions. Книгата на Скот Торнбъри групира методи на преподаване по общите им характеристики, дори и да са възникнали по различно време. Същевременно тя припомня някои изчезнали или забравени методи с поглед към предизвикателните съвременни традиции, особено що се отнася до теми като превод, наизустяване, автентичност и комуникация. По този начин тя цели да представи не само историята на методите, но и разбиранията, които ги подценяват и предимствата, които могат да бъдат извлечени от експериментирането с тях. Интересните герои, интригуващите вицове и често странните техники правят материала вълнуващ и лесен за ... |
|
Pocket editions. A compact, user-friendly reference book addressing many of the kinds of questions about grammar that regularly confront teachers, both novice and experienced, when planning or executing their lessons. A glance at any web-site, discussion forum or social network shared by teachers of English suggests that teachers are constantly asking each other questions related to pedagogical grammar. These may simply be questions about terminology or categorisation (What's a clause?; Is like a preposition?), or they may seek to unravel subtle grammatical distinctions (What's the difference between for and ... |
|
Фикционални модели на града в съвременния британски роман ( Иън Макюън и Мартин Еймис). Ангел Игов преподава английска литература и превод в катедра Англицистика и американистика (ФКНФ) на СУ Св. Климент Охридски. Автор е на три романа и два сборника с разкази, както и на монографията Знамена и ключове: поетика на епиграфа. Академичните му интереси са в областта на сравнителното литературознание, интертекстуалността и преводната рецепция. ... |
|
Езиковите особености на гръцките надписи от периода IV - VI век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска ... |
|
Pocket editions. This compact, user-friendly book draws on Herbert Puchta's rich knowledge and experience to help you address the challenges of the teenage classroom. It references recent research and developments in understanding teenagers and offers practical tips for creating positive classroom dynamics and guiding teenagers towards becoming mature and responsible adults. Помагалото е част от учебно-помощната система Cambridge Handbooks for Language Teachers. ... |
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
Проф. д.ф.н. Красимира Алексова работи в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и обучението по български език като чужд. Авторка е на монографиите Езикът и семейството, Адмиративът в съвременния български език, Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта, Дубитативът в съвременния български език, а също и на над 230 студии и статии. Красимира Алексова е един от съставителите и ... |