It is now a traditional that the intellectual efforts of the participants at the Early Fall School in Semiotics (EFSS), organized annually by the Southeast Center for Semiotic Studied (SEECSS) at the New Bulgarian University, result in a collection of selected papers... ... |
|
|
Анализ на българския жестов език. Интересът към темата най-общо е свързан с проблемите на езиковото обучение и социалното функциониране при слухово нарушение, описани в литературата и изведени в практиката като възможни решения. Езикът, неразривно свързан с грамотността, е основен съдържателен компонент на всяка образователна политика, защото се явява едновременно цел на обучението и средство за преподаване на знания, умения и отношения. За децата с увреден слух и тяхното обучение езикът е предизвикателство, породено от биологичната непълноценност на един от сензорните канали, обезпечаващи естествения процес на ... |
|
|
Фразеологизмите са езикови единици традиционно, и с основание, определяни като колоквиални. Търсейки отклонения от този стереотип, монографията Фразеологизмите в съвременната българска поезия се насочва към употребата им в текстове, намиращи се на другия стилистичен полюс, а именно - поетичния език. На базата на обилен емпиричен материал, ексцерпиран от стихотворения на Блага Димитрова, Николай Кънчев, Борис Христов, Биньо Иванов и други български поети, се стига до извода, че въпреки етикета колоквиалност, фразеологизмите намират място в поезията и запяват в строен, хармоничен хор с поетизмите, влизат в равната ... |
|
|
Фикционални модели на града в съвременния британски роман ( Иън Макюън и Мартин Еймис). Ангел Игов преподава английска литература и превод в катедра Англицистика и американистика (ФКНФ) на СУ Св. Климент Охридски. Автор е на три романа и два сборника с разкази, както и на монографията Знамена и ключове: поетика на епиграфа. Академичните му интереси са в областта на сравнителното литературознание, интертекстуалността и преводната рецепция. ... |
|
|
Езиковите особености на гръцките надписи от периода IV - VI век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска ... |
|
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
|
Проф. д.ф.н. Красимира Алексова работи в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и обучението по български език като чужд. Авторка е на монографиите Езикът и семейството, Адмиративът в съвременния български език, Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта, Дубитативът в съвременния български език, а също и на над 230 студии и статии. Красимира Алексова е един от съставителите и ... |
|
|
Проф. д.ф.н. Красимира Алексова работи в Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в областта на морфологията, езиковата типология, социолингвистиката, социалната психология на езика и обучението по български език като чужд. Авторка е на монографиите Езикът и семейството, Адмиративът в съвременния български език, Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация по речта, Дубитативът в съвременния български език, а също и на над 230 студии и статии. Красимира Алексова е един от съставителите и ... |
|
|
Обект на изследване в настоящата работа е дубитативът в съвременния български език. Интересуваме се както от плана на съдържанието - инвариантното значение на дубитатива като част от четиричленната категория евиденциалност, така и от плана на израза - формите на дубитатива за различните времена в деятелен, възвратен и страдателен. ... |
|
|
С настъпването на двадесети и първи век станахме не само свидетели, но и активни участници в движението на хора, стоки и услуги в образователната сфера, каквото не е имало никога досега. Дигитализацията води до това, че комуникацията и обменът на идеи се случват с много по-бързи темпове, отколкото човечеството е могло някога да си представи. В този смисъл общуването между лингвокултурни пространства и етносни общности е както неизбежно, така и привидно по-лесно от всякога. Именно в тази привидност обаче се крие потенциалът за неразбирателство между представителите на различни култури и езикови концептосфери. Материята е ... |
|
|
Съставител: Яна Андреева. ... Esta Antologia é o resultado da primeira fase, desenvolvida no ano de 2007, do Projeto de Monitoria da área de Literaturas Portuguesa e Africana do Departamento de Letras Clássicas e Vernáculas da UFF - Revitalizando o curso de Letras da UFF: um corpus para Literatura Portuguesa -, com o objetivo de reunir um conjunto de textos literários a serem estudados na disciplina obrigatória de Literatura Portuguesa I. O corpus foi selecionado a partir de pesquisa dos conteúdos de estudos e programas utilizados nos cursos de Letras da região, considerando a nova ... |
