"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ... |
|
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
|
"Има една приказка, че цветята си имат история. И име. Името разказва историята на всяко цвете, а когато го дадеш на някого, му даваш всъщност история. Даваш му отрязък от време, който е пропуснал или до който още не е достигнал. В "Квантова градина" времето е събрано накуп – преди, сега, тепърва... Всичко е минало и предстои – било то името на едно момиче, двойката заради преписване, преобърнатата ваза, глупавите сценарии, калинката, Венци и Далай Лама или Хенрих Дейвид Торо и дивите ягоди. Но не всички цветя, събрани накуп, правят хубав букет или пък градина. Градината си има принципи, не може градина ... |
|
|
Октомври, 1736 г. Керванджията Христо тръгва на път, без да подозира какво готвят на любимата му Марица. Оправдано ли е бягството? Зимата на 1900 г. Георги хвърля заровете в кръчмата, за да спаси майка си и да се ожени за любимата си. Могат ли заровете да решават съдби? Август, 1914 г. Керван от арменци от Текирдаг става част от Марша на смъртта. Кой ще оцелее? Декември, 1940 г. Български полицай помага на баща и дъщеря евреи да се качат на Салвадор, за да ги спаси. Ще успее ли? Защо Росен чака всеки петък и коя ще се окаже Кара Севда? От какво бяга Магдалена и защо красотата ѝ е нейното проклятие? Колко силна е ... |
|
|
Сборникът с разкази Нещо за подарък е дебютната книга на авторката София Стойнева."Трудно ми е да отделя писането на София от това каква е тя в моите представи. А вероятно не е и необходимо, защото разказите ѝ са отражения на самата нея. Фино изплетените думи, душата във всяка история, емпатията, силните образи, неочакваните финали говорят за човек, който освен таланта да пише притежава очите и душата да вижда истински стойностното в света около нас. И това ще усети всеки читател на тази книга. Когато я затвори след последния разказ, в него ще остане усещането за залязващо слънце, безкрайно море и онова ... |
|
|
"Безкраен свършек на света е сборник с човешки истории за последната възможност да огледаме самотата си в другия и да се свържем. Преди да осъзнаем мисълта, че апокалипсисът вилнее вън, а ние сме свикнали с него, без да вземаме страна между ангелите и демоните му. В тези дистопични, кафкиански, клаустрофобични сюжети светът е подозрително познат, а абсурдът и спорадичният смях нагарчат." Антония Апостолова "В своите разкази Боян Тончев смъква завесата на заблуди от лицето на човека и ни позволява да го видим такъв, какъвто е: обикновен, крехък, раним, наивен, внезапно смъртен и неочаквано щастлив. ... |
|
|
Книгата Просто еротично съдържа лирична проза и поезия на автора Ивайло Костов."Тогава, когато морето споделяше своите тайни със скалистия риф, ти изглеждаше прелестно, с коса, развяна леко от вятъра и откриваща нежните ти рамене, бронзови от слънчевия загар. Беше лято, не само като сезон. Беше лято в душите ни!" Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява ... |
|
|
Само смърт ли носи смъртта или още нещо? Може ли в края да видим нещо друго освен край? Ако всяко щастие ще ни струва накрая загуба, готови ли сме да платим цената за това? Едни истории-приказки, които ни разказват за живота и смъртта. За простите човешки взаимоотношения, надежди и копнежи, които изграждат живота и за това, което ни ги отнема безвъзвратно."Вярвам, че човек може да надвие смъртта само като се отдаде истински на живота." Христина Коемджиева Христина Коемджиева е автор на хумористичните книги от поредицата Бабини неволи. Юрист по образование, завършваща магистратура по философия и белетрист по ... |
Книги 
