33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
Замисляли ли сте се колко е важен синхронът? В отношенията между хората, в работата, в природата... Той носи удовлетворение, хармония, радост. Но и често е трудно постижим."Неизчерпаема откъм идеи и похвати, Милена Крумова е събитие в новата българска литература. Хем вижда света през очите на своите герои, хем го държи заземен, реалистичен и прям. Ползвайки усещането за падение и неуспех, за сриване и необходимост в цялата им отрицателна гама, тя създава обрати, които водят героите и читателя към ново ниво на житейска интерпретация." Хрисимира Саръова "Скъпи читателю, и ти, и аз със сигурност имаме ... |
|
|
Нека ти разкажа приказка за нишките, дъще. От бебе ти спуска оная ми ти нищенарка кълбото си да вървиш по него. Ама докато го спуска между небе и земя се оплита, та цял живот да му търсим края на щастието дорде е жив коренът ни. Щото в живота има ангели, знайни и незнайни, които плетат невидимите нишки по пътя ни. Пресичат го и са с нас до сами края ни. Не знаем кога и откъде ще ни издърпат за косата, за да засветим отново. И не се лъжи, щерко, ангелите са тука спуснати в образ и подобие на хора, които отдавна са на небето. Тука ги спусна сам Бог, щот горе е чисто и бяло при него, ама тука е катранът, ангелите него трябва ... |
|
|
"Не само хората имат любими животни. Животните също имат любими хора. Особено тези, които живеят близо до човека. Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек. Разбират се помежду си с думи и без думи. В литературата това е правено отдавна. Всичко в литературата е стара песен на нов глас. Тук гласовете са по два във всеки разказ. Единият да тегли към минор, другият - към мажор. Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава, който продължава старателно да отмерва човешките времена. Иван Станков Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във ... |
|
|
Сборникът Насаме с мъртвец е трета книга на Светослав Дончев след романа му И идва съблазън от 2023 г. и разказите му Цветът на доброто от 2014 г."Да, опита се да живее с мъртвия, но не успя, за няколко часа не успя, утре ако беше взел пенсията му, всичко щеше да се нареди - баща му щеше да намери заслужен покой в гробищата, а на Михал щяха да останат малко пари, за да живее някак си... но надеждата е важна... умрелият вътре е баща му все пак, не е Михал и животът на живите продължава." Насаме с мъртвец "Понякога недоумявах защо се случи така. Сигурно твърде лекомислено заобичах младата си женичка и ... |
|
|
"Няколко дни преди Гергьовден Мишо Далаверата отиде до овчите кошари недалеч от имението. Там още в началото си беше заплюл един агнец, оставил го беше да се угоява. Овчарите начаса го изведоха от насъбралото се на пладнина стадо. Мишо Далаверата едва го разпозна. Пораснал, натежал, красавец! Метна през рогата примката на въжето и го подкара. Овенът кротко го последва. Вървяха като на разходка. Човекът и животното. Странно закачени един към друг и в същото време странно отчуждени. Човекът крачеше напред въодушевен и изправен, кочът не изоставаше, но в походката му личеше леност и равнодушна празнота. Мигар съзнаваше ... |
|
|
Благословен е втората книга на Румен Младенов, автор на книгата Пустинно цвете. Красива и хармонична симбиоза на поезия и проза. Доказателство за силата на писаното слово. Препускане Препускахме по света. Пропускахме. Изгревите, които ни зовяха. Залезите, които ни изоставяха. Следите, разделящи се в мрака. Сълзите, които не проляхме. Очите ни изсъхват. Препускахме. Пропускахме. Глътките, които не изпихме. Думите, които не казахме. Целувките, които не довършихме. Усмивките, които угасихме. Устните изпръхват. Препускахме. Пропускахме. Струните, които не опънахме. Клавишите, които не натиснахме. Глината, която не ... |
|
|
Книгата съдържа 36 текста, в които по метафоричен начин се опитваме да надникнем в тайните на сърцето. По характер това са интимни, любовни, философски дилеми, духовни търсения и опити да открием любовта в сърцето си и в Бога, мигове на просветления, в които ни се струва, че сме усетили присъствието Му. Човешките взаимоотношения, влюбвания, любови, раздели, предателства, илюзиите и мечтите на душата и на тялото оформят сюжетите. А природата и космическата перспектива на нашия живот внасят атмосфера и усещане за принадлежност и вечност. Текстовете са написани във формата Аз и Ти, които са любимият, Бога и всички останали, ... |
|
|
Великолепната, магична проза на Рени Васева е вече при читателите! Чети и предавай нататък! Това е Добрият таласъм Вартоломей: Из живите разкази на един безсмъртник. Ако беше жив простосмъртният пророк Радичков, щеше на напише предговора към това малко чудо на българската белетристика! Книгата съдържа 55 къси разказа за един странен таласъм, който е заседнал в човешкия свят, защото иска да помага. На хората и на себеподобните си от Тъмната земя, на причудливите приказни същества, които се борят за оцеляването на най-свидното - родния дом. Вартоломей и дружината му познават и скърбите, и радостите на умиращото ... |
|
|
Млади разкази от късния соц. Сборникът-галерия Голо лято е събрал най-хубавите разкази и фотографии на автора. Георги-Момчилов Попов е роден през 1957 г. в София. Син, внук и правнук на артисти визионери, завършва средно образование по дизайн и вътрешна архитектура. Успоредно учи и фотография. Първите му публикации обаче го насочват към изкуството на словото. След не съвсем старателно студентство през 1985 г. успешно се дипломира във ВТУ Св. Св. Кирил и Методий, специалност Българска филология. Университетът във Велико Търново е организатор и домакин на първата му самостоятелна фотоизложба (1981). Следващите две ( ... |
|
|
Първата книга на Диана Игнатова е сборник с 23 разказа - истории за хора, събития и места, които мислим, че (не) познаваме."Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед... Женски глас прошепна: Сир, нося картите. Искахте да ви гледам." Из книгата "Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата, която държите в ръцете си. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни ... |
|
|
Сред историите в тази книга Читателят ще срещне такива за неуспешни (но и няколко успешни) любови; за тяло, което прави каквото си иска, без да го е грижа за притежателя му; за нестабилни спомени; за дявол-бръснар; за страстта, до която може лятната жега да доведе един нищо неподозиращ човек; за самотата, която се катери по чуждите палатки, както и много други. Всички те описват неразположения от всякакъв вид, род и характер. И по тази причина разказите са насочени най-вече към онзи човек, който се усеща непринадлежен. Който не може да се побере нито в света си, нито във времето си, в спомените или в любовите си. И който ... |
