Съчинения в пет тома ... Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
Разкази ... След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна... ... |
|
|
Разкази ... "За такива книги не трябва да се пише,такива книги трябва да се четат. Да се четат и то само защото Георги Григоров няма възможност да седне срещу всеки от нас или да ни събере на групи и да почне да ни разказва своите истории. Това са истории, създадени за разказване, ако щете, за разговори, за говорене." Антон Дончев ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Обществото все повече се превръща в предприятие, във фирма, чийто смисъл е да се печели. Човекът купува и продава, сам се продава и купува себеподобни. Той все повече става фирмаджия. Ние все повече сме еднолични търговци, съдружници-ортаци и съдружници със самите себе си, ние имаме своите златни акции в акционерните дружества и на разкоша, и на циганията. Разбира се, че тези превъплъщения са в някаква степен естествени, но в друга те са абсурдни. Затова е усилие да запазим равновесието, приятелството между управителя и счетоводителя у себе си. Тази книга е за промените. Тя е едно усещане за ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |
