Написани сладкодумно, разказите на Веселин Вълчанов увличат вниманието със своята непосредственост, с мъдростта и добротата, която излъчват. Тяхната полудокументална основа ги доближава до читателя, който би могъл да открие в някой от сюжетите самия себе си. ... |
|
|
Книгата на Иван Ковачев е сборник с къси разкази, провокирани най-вече от лични впечатления на автора. В остроумните сюжети, които се отличават с тънка наблюдателност и усет към детайла, се мяркат известни фигури от средата на културата, спорта, просто интересни личности. Част от разказите са посветени на магията наречена футбол. ... |
|
|
Избрани разкази ... Вили Цанков събира в един том своите най-добри разкази. Талантливото перо на известния театрален и филмов режисьор ни предлага сборник от бравурни човешки истории, подложени под тънкия анализ на талантлив мъдрец. ... |
|
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
|
Съчинения в пет тома ... Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
Разкази ... След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна... ... |
|
|
Разкази ... "За такива книги не трябва да се пише,такива книги трябва да се четат. Да се четат и то само защото Георги Григоров няма възможност да седне срещу всеки от нас или да ни събере на групи и да почне да ни разказва своите истории. Това са истории, създадени за разказване, ако щете, за разговори, за говорене." Антон Дончев ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Обществото все повече се превръща в предприятие, във фирма, чийто смисъл е да се печели. Човекът купува и продава, сам се продава и купува себеподобни. Той все повече става фирмаджия. Ние все повече сме еднолични търговци, съдружници-ортаци и съдружници със самите себе си, ние имаме своите златни акции в акционерните дружества и на разкоша, и на циганията. Разбира се, че тези превъплъщения са в някаква степен естествени, но в друга те са абсурдни. Затова е усилие да запазим равновесието, приятелството между управителя и счетоводителя у себе си. Тази книга е за промените. Тя е едно усещане за ... |
|
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |
