Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си. В разказите на Марин Урумов има движение, звуци и багри - пъстри и монохромни, драматизъм и обич, човешки състояния и съдби... И на този фон в тях откриваме едно привидно нехайно, но дълбоко вглеждане в проблемите на днешния ден. Анатомията на неговото творчество е наблюдение и идея, радост и полет, мъка и труд, съмнения и тревоги. И най-вече искреност. ... |
|
19 вдъхновяващи истории за хора със свободен дух. ... Прави каквото усещаш, че е добро за теб, и рано или късно то ще стане добро за другите. Така мислят и действат героите в деветнайсетте истории, затворени между кориците на тази книга. Всеки от вдъхновяващите разкази в нея всъщност съдържа много други истории, които не престават да дават начало на още по-нови истории. Зарядът на този книжен двигател зависи от читателя. От желанието му да пусне на воля мислите си - назад към детството и напред към бъдещето, докато изгуби представа за време и граници. Слава богу, че с книгата може да се общува без маска и отблизо. Тази ... |
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред ... |
|
В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
В сборника ще откриете седем разказа, които ще ви отведат в ежедневието на седем жени в седем различни точки на планетата. Всяка история носи незаличими белези, оформени от ценностите на географската си ширина, но една невидима нишка ги свързва като кехлибарени мъниста от молитвената броеница на живота. И макар всяка героиня да е ограничена в своя светоглед, като всяка жена тя се лута из житейското блато в търсене на истината насред лъжата - дали е любяща, или неблагодарна дъщеря; дали е грижовна, или нехайна майка; дали е предана, или развратна съпруга; дали е добър, или лош човек. Това са истории за жени, които в ... |
|
Зорница Гъркова е родена в Перник. Завършва магистратура в програмата на СУ "Св. Климент Охридски" "Литературата - творческо писане". Зад привидно обикновените ситуации и слово на героите проехтява онова, което критиците на 70 -те години биха нарекли екзистенциален ужас. Зорница Гъркова пише в разнообразни стилови регистри и жанрове. В разказите ѝ се открива елементи от късното фентъзи назад до социалния сантиментализъм на предишни епохи. Това е нейното богатство. ... |
|
"Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо. Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием ... |
|
Разкази за морето. ... "Бог има...! Трябва да има бог!" - сборникът с разкази, който съм написал, е вдъхновен от хората, посветили се на морето и душевно свързали живота си в сантиментално сърдечна връзка с него. Голяма част от героите са действително съществуващи хора от моя повече от четиридесетгодишен моряшки стаж - много от тях лично познавам или съм слушал разкази за историите, свързани с тях. Ако някой от читателите припознае в моите герои човек, когото лично познава, нека знае, че приликата с реално съществуващи хора и събития не е съвсем случайна. В разказите на Стойчо Пенев има много неща, които ... |
|
Сборникът с разкази на Ангелина Дичева съдържа достоверни истории - предимно за млади хора, които търсят мястото си в живота чрез успешна реализация. Героите се опират на духовните си територии като реакция на тревожния днешен ден. Повечето от тях се опитват да постигнат целите си, водени от идеята за доброто или стремежа към него, без да смятат, че правят нещо извънредно или необичайно - просто това е техният начин на живот. И се противопоставят на злото - в различните му форми и нюанси, за да не попаднат в капана му. Повествованието почива на вечната притча за борбата между Доброто и Злото и увереността, че Доброто ... |
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |