Емануел Икономов дебютира на литературната сцена през 1980 г. и оттогава публикува над 200 разказа в периодичния печат, сборници и антологии, както и един роман. Негови произведения са преведени в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция. Прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател, той печели Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Сборникът "Рандеву" включва четиридесет и шест нови разкази с пъстра тематика и жанрово разнообразие."Емануел Икономов е неуморим в умението да ни ... |
|
|
Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец - прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече - почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи, дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към ... |
|
|
"Въодушевителното виждане на живота и вярата в добрите сили на човека и на света е характеристика, която все повече ще прави българския разказ световно достояние." Йордан Вълчев ... |
|
|
Третият брой на "Текстил - Литературно списание" прави от слона муха. Да кажем, земята им принадлежи заради убедителната им многочисленост - около 60% от животинските видове са насекоми. На тях и на хората е посветена тази книжка. С мандибули, хитинови обвивки, поезия и проза от Доротея Василева, Александър Габровски, Велина Минкова, Боряна Богданова, Георги Гарулов, Георги Гочев, Иван Гугин, Албена Тодорова, Ясен Василев, Стефан Гончаров, Йежи Жданович, Жуау Перейра ду Мар, Иван П. Петров, Марин Бодаков, Цветозар Цаков, Николай Генов, Мартин Касабов. Да зачетем също силните литературни дебюти на най- ... |
|
|
Един ангел е паднал от небето насред вонящото бунище и настоява, че има право на втори шанс. Да поправи човечеството, да подаде ръка на онзи, който смята, че е загубил пътя, да изправи онова, което без чудо не може да бъде изправено. Възрастна дама е убедена, че ще надживее всичките си болногледачи, защото нейната почтеност я откупва от лапите на смъртта и умилостивява природата... Разказите на Силвия Томова не размахват пръст, но звучат като шамар, който може да отрезви сред океана от сълзливо-сантиментална и политкоректна литература, с която сме обградени. Сборник, който без да е концептуален, е обединен от идеята, ... |
|
|
Това е анатомията на изкуството - наблюдение и идея, радост и полет, труд и съмнения, вплетени от твореца в кратък сюжет, мелодия или картина... Но най-вече искреност, каквато Марин Урумов без съмнение притежава и ни разкрива в най-пълна степен в разказите си. В разказите на Марин Урумов има движение, звуци и багри - пъстри и монохромни, драматизъм и обич, човешки състояния и съдби... И на този фон в тях откриваме едно привидно нехайно, но дълбоко вглеждане в проблемите на днешния ден. Анатомията на неговото творчество е наблюдение и идея, радост и полет, мъка и труд, съмнения и тревоги. И най-вече искреност. ... |
|
|
Това издание се основава преди всичко на подбора, направен от самия Стаматов в белетристичните книги, които е издал. В хронологичен ред са включени най-представителните му творби от сборниците: "Избрани очерци и разкази" (1905), "Разкази. Том I" (1929), "Разкази. Том II" (1930) и "Прашинки" (1934), като някои от разказите се преиздават за първи път след първата им публикация. Книгата представя развитието на писателя като разказвач и изграждането на неговия специфичен почерк - от по-разгърнатите, класически повествователни форми до късия разказ в "телеграфен стил" - ... |
|
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
|
В сборника ще откриете седем разказа, които ще ви отведат в ежедневието на седем жени в седем различни точки на планетата. Всяка история носи незаличими белези, оформени от ценностите на географската си ширина, но една невидима нишка ги свързва като кехлибарени мъниста от молитвената броеница на живота. И макар всяка героиня да е ограничена в своя светоглед, като всяка жена тя се лута из житейското блато в търсене на истината насред лъжата - дали е любяща, или неблагодарна дъщеря; дали е грижовна, или нехайна майка; дали е предана, или развратна съпруга; дали е добър, или лош човек. Това са истории за жени, които в ... |
|
|
Зорница Гъркова е родена в Перник. Завършва магистратура в програмата на СУ "Св. Климент Охридски" "Литературата - творческо писане". Зад привидно обикновените ситуации и слово на героите проехтява онова, което критиците на 70 -те години биха нарекли екзистенциален ужас. Зорница Гъркова пише в разнообразни стилови регистри и жанрове. В разказите ѝ се открива елементи от късното фентъзи назад до социалния сантиментализъм на предишни епохи. Това е нейното богатство. ... |
|
|
"Авторът представя четиринайсет самостоятелни случки, дискретно свързани от фигурата на скитащия се по пътищата на днешна България разказвач. Сигурно има безброй истории за пътувания с влак или на автостоп и още толкова за мимолетни срещи. Но като че ли у никого от съвременните писатели не доминира така, както у Пламен Антов, този пронизващ тон на една много човешка екзистенциална самота. Този тон не заглъхва дори и в най-комично разказаните истории и по всичко личи, че идва от високо. Изостреното чувство към социалната несправедливост на света все пак не превръща автора в моралист, въпреки че трудно ще открием ... |
|
|
"Най-синтетичното определение за лова е - приключение. Приключението отключва вратата към други светове, емоции, стъписвания... Ловът е приключение на сетивата - срещите с природата, с животните, с неизвестността, със случая... Ловът е приключение на духа - срещите със себе си и с другите на кръстопътя на страстта и съвестта. "Лов и любов" е книга за това приключение. Написана е с много любов и с безспорен талант от Михаил Михайлов. По стечение на обстоятелствата или по повелята на съдбата неговият живот е разпънат между родната България и далечната Намибия. Далечината създава специфичен образ на родината - ... |
