Вергил Немчев (1970) е публикувал свои разкази в литературната периодика. Превеждал е от английски Чарлз Буковски, Т. С. Елиът, Уди Алън, Джак Харт и др. „Голямото глезене“ е неговата първа книга. Можем да я наречем дебютна само външно, хронологично. Като овладяване на стила, като изпипване на детайлите, като постигната образност тя би правила чест на всеки професионалист в жанра. Разказите в тази книга не държат да шокират на всяка цена. Авторът спокойно се отказва от целия познат арсенал на остросюжетното писане, преплитането на фабули, внезапните узнавания, изненадващите поанти и пр. Стратегията на изключителното тук е ... |
|
|
"Никога не съм предполагал, че един ден няма да нося името на баща си, а за да “звуча” добре тук, за да се слея, за да заприличам на тях, за да не могат да ме отличават от себе си, ще се казвам Куинс. Без никой да ме принуждава, без върху мен да е упражнено насилие по политически причини, без някой с пистолет в слепоочието ми да иска да забравя рода и произхода си и ноктите ми ще са меки и розови. Каква гадост...""...Всичко беше еднакво и нищо не беше еднакво. Жиголо Джо беше добрият вариант за любовник. Програмиран единствено и само да доставя удоволствие. Създаването на живот беше премахнато като ... |
|
|
"Представителят на групата "Литература Диктатура" Светослав Терзийски дебютира с разказите от книгата "Безпризорни ангели". Историите ни срещат с доста колоритни персонажи, сред които се вмъкват "безпризорни ангели", херувими, архангели и всевъзможни паднали герои и обитатели на небесните селения. Динамичен сюжет, силна ирония, хумор, примесен с цинизъм са инструментите за справяне в баналния контекст на ежедневието." Мария Калинова, "Литературен вестник""Според Ангел хората бяха простаци и животът постоянно доказваше това му убеждение. Особено съседите от ... |
|
|
Разкази ... "... Героите на Банко П. Банков не са хора от народа, а част от интелектуалния и духовен елит на нацията, с добра професионална кариера, но в същото време с наранена душевност, с "Дамга под ризата" от някакъв спомен, от бащина вина или родова обремененост ("През вратите на времето"), от приятелски или колегиални удари и изневери, от предателството на близки хора. Тъжни, вътрешно уязвими, сложни като психика, като световъзприемане и социално адаптиране. В техния свят - принудително наложен или съзнателно избран - има нещо неназовимо покорявашо, като онази приглушена есенна печал и ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Това е историята на една вечна война. В нея всички са жертви. Победители няма. Дори когато на планетата се възцари вечен мир, тази война ще продължава да се води. Ожесточено и безкомпромисно. На живот и смърт. Защото не става въпрос за оцеляване. Защото се навлиза дълбоко в интимния свят на мъжа и жената. Защото тази битка движи света. Сборникът с разкази "Добър ден, Р." на Силвия Томова е една поредица от погледи през рамо. Уловени са мигове от човешки съжителства, мигове от същности, от умора. Градски човек, вкопчен в хаоса на мегаполиса, в който търси да изяви своето его; отчаян от ... |
|
|
"В разказите на Антон Баев има отблясъци от Шехерезадиното изкуство на живота като разказ. Книгата сякаш иска да ни каже колко многообразна може да бъде любовта, в богат каталог на любовни чувства, а чрез тях – и на различни поведенчески модели и ценностни представи. Игрива фриволност и трагична патетика, драматични напрежения и комични разреждания, пречистваща усмихнатост или мрачен сарказъм се вплитат в любовните романи на героите, за да ни представят чрез тържеството или трагедиите на любовта несекващите енергии на живота." Проф. дфн Светлозар Игов ... |
|
|
Рая от Рая е творчески дебют на Мария Теохарова. Книгата включва 20 истории, прекрасно допълнени от младата художничка Наталия Чайкина. Сюжетите на историите, на пръв поглед, тривиални, изненадват с неочакван край. Често те са натоварени психологически, но се възприемат много леко заради хумористичните и иронични отклонения в тях. За това помага и играта на думи, която присъства дори в някои от заглавията. Мария Теохарова е родена на 05.11.1975 г. в град София. Завършила е руска гимназия и руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен, че нищо руско не ѝ е чуждо, е убедена, че до голяма степен дължи писателския ... |
|
|
Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
"Макгахански блусове и балади на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град. И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер - всички те са част от щастливото и трудно порастване. А улица Макгахан вече е част от литературната ни география." Ина Иванова Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се ... |
|
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
|
"Васил Люцканов, писател, създаващ разкази, ми прилича на онзи човек, който решил да търси самородно злато. Търсил, ровил, намерил златна руда, изкопал забой, извадил самородното злато и накрая изковал от него пръстен. Но този пръстен струва много повече от цената на златото в бижуто, измерено в грамове. Защото в този пръстен е попаднал не само трудът по откриване на златото. Красивото бижу блести преди всичко с майсторството, които човекът, писателят е оставил в това произведение на изкуството. Такива са разказите на Васил Люцканов в "Душите ни страдат красиво" - истории, които не могат да бъдат забравени. ... |
|
|
"Разказите на д-р Борис Таблов са пропити с много човещина и емпатия, които са ни толкова необходими днес, за да можем да излезем от пандемията, запазили човешкото в себе си." Георги Бърдаров "...Един лекар в ролята на писател....От първо лице за суровата реалност на спасяващия животи....Как да не забравяме, че преди всичко сме хора дори и изправени пред края." Из книгата Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия, където работи от 2010 г. Привлича внимание с публикациите си в социалните мрежи в началото на пандемията. Скоро след това разкрива таланта си за писане с поредица от ... |
