Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
|
Дебютните разкази на Иван Иванов ухаят на билки и на свежо. авторът ни повежда към своя свят, в който историите са събрани като дъхав букет от пролетни цветя: С много нежност С внимание към фините нюанси, към всичките детайли С наслада от откриването на красивото, удухотвореното, на доброто в българските традиции С радост от всяко нещо, което е оживяло във въображението му - в стресовите делници, в природата, у човека, когато се чувства ограбен от времето и съдбата Това са дванадесет разказа, които се четат леко, защото при повечето прозират реални житейски ситуации, на които е вдъхнат живот. Те са свързани с ... |
|
|
Разказите на Антон Терзиев се опитват да формулират от какво боледуват хората бидейки физически напълно здрави. Дълбоко го интересува „по колко интересни, оригинални и необикновени начини с никой нищо не се случва”. Подобно на репортажното следене, той пътува с героите си, мълчи заедно с тях, губи се, отказва се. В новата му четвърта книга “Всичко е включено в цената” историите свършват там където биха могли да започнат. Прецизното описание на безнадеждната консумация на живот, вещи и време подарени неизвестно защо на всеки от нас, създава усещане за апокалиптичност. Добри градски приказки от ниските социални етажи, ... |
|
|
Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършил е френска гимназия и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Негови разкази са публикувани във вестниците Литературен вестник, Литературен форум, Сега, Капитал, Демокрация, Монитор, списанията Пламък, Страница, Сезон, Алтера, Витамин Б и др. Автор е на книгите "Черно под ноктите", "Удавената риба", "Щраусовете на Валс". Превежда от френски език (автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други)."Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Почти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно ... |
|
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
|
Сборник с разкази ... Заглавието на сборника е дума, която би трябвало да навява алюзии за голямо, скрито в малкото, за гиганти, опитали се да се вместят в орехови черупки. „Project Gigamono” не е просто сбор от истории, защото тази книга е с неприкрити амбиции за концептуалност. Отделните текстове са взаимносвързани, изпъстрени с преплитащи се образи, сюжети и символики, като общото усещане след „изслушването” на последното „парче” в този мистично-урбанистичен „плейлист” е по-скоро като за прочетен роман. ... |
|
|
Разкази ... „Усещането за съвременност в разказите на Вергил Немчев идва не само от темите, персонажите и ситуациите, но и от ритъма и оборотите, от засичането на различни ускорения. В предишни съвременности това засичане се е наричало съдба. В „Излишната част“ то показва как екстремните проявления на човешкото са често съседни на тихото живеене в бита, как наркотикът на градското безразличие понякога кристализира в изострена емоционалност."Борис Минков ... |
|
|
"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
|
|
"Следобедите на ленивия любовник" е поразителен сборник с разкази. Истории, подредени като сребърни лъжички за чай в чекмеджето на шкаф от розово дърво, произведен в колониите специално за конкретен и таен салон на нечие имперско адмиралтейство. Тези разкази ще бъдат винаги като фотоси и филми, направени от автора за конкретното време, гледани през едно друго конкретно време - кутия с двойно дъно на дъното на тайното чекмедже на същия този адмиралтейски шкаф, където се пазят тайните карти за Протоците. Сборникът прекрасно разкрива технологията на ухажването, която от своя страна е полезна за всичко, защото ... |
|
|
Валентин Василев е роден през 1952 г. в София. Завършва строително инженерство в Университета по архитектура и строителство, а по-късно и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като проектант на хидротехнически съоръжения, редактор на научно-техническа литература, водещ на програма Екология в БНТ и БНР. Морето е голямата му любов. Автор е на подводни филми, публикации и изследвания за екологичното състояние на Черно море. Дългогодишен състезател по подводен рибилов, носител на много призове от състезания за купата на България. "С автора на "Ловецът на баракуди" ни е свързвала общата ... |
|
|
Разкази ... "... Наистина е много хубаво да виждаш как пред теб се създава един свят, различен от другите, как израства сякаш от нищото, а всъщност от опита, въображението и таланта на автора си. Защото Венцислав Божинов притежава и трите – не бих го твърдял така категорично, ако не знаех, че читателят на тази книга ще има възможност сам да се убеди в това."Пеперуди в рогата" – двойнствеността на заглавието като че ли характеризира най-точно природата на тази проза – сурова мъжка енергия, в която нежността е жива; българска традиция като вътък, облепен с колажите на модерността; с една дума – всичко, ... |
|
|
Сборникът с кратки разкази "Какво сънуват вълците" включва трийсет текста, писани през последните десет години. Тук има истории, в които читателят може да разпознае себе си. Героите са обикновени хора, които могат да се срещнат всеки ден – родител, който прави отчаяни опити да реши задачата по математика на сина си, защото знае, че иначе ще изгуби част от уважението му; мъж, който води туристи по пещерите и измисля истории, които да ги забавляват; уличен художник, който продава картини пред музея "Гугенхайм" и една негова картина струва точно колкото билета за музея; алпинист, който си търси работа по ... |
