"Роден съм на 3 май 1947 г. в гр. Сопот, област Пловдивска. Весело и щастливо живях в малкото и красиво подбалканско градче до завършването си на 8. клас. После завърших механотехникума в гр. Карлово, а след това и ВНВМУ "Н.Й. Вапцаров" - през 1971 г. Останах на работа във Военноморския флот като политически офицер. Учих три години в Москва във Военнополитическа академия и продължих да служа на корабите във флота. Уволних се през 1992 г. и до 1996 г. плавах под чужд флаг по океаните на планетата. Незабравимо време. От 1996 до 2002 г. съдбата ме отведе във фирма, която ми даде възможност да пребродя де що ... |
|
29 разказа + 1 пиеса ... "Куци ангели" е книга, която ще те възторгне и скандализира, зарадва и натъжи, разсмее и разплаче. "Kорумпирани и благородни, измамници и измамени - не е ясно дали персонажите са за оплакване или за завист. И мисля, че тъкмо това им е хубавото. А най-хубавото е, че всички те са от последните двайсетина години и по мислите, действията и преживяванията им човек може да донамести картината на "българския преход". На прехода изобщо, който няма нито начало, нито край, защото е самият живот." ... |
|
Разкази и рисунки. ... Това е книга, която вече е излизала. Така че... Но винаги има едно "но". Първо, тя излезе през 2008 г., когато авторът ѝ Калин Терзийски беше по-известен с това, че беше умиращ алкохолик, отколкото с това, че беше "уникално явление в българската поезия", както го определи тогава Виктор Пасков. Освен това тогава излезе в тираж 100 бройки. И друго, новото издание на "13 парчета от счупеното време" въобще не съдържа същите 13 парчета. Само няколко от разказите от първото издание са останали в новото. "13 парчета от счупеното време" събира тринайсет ... |
|
Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
„Разказите на Иван Благоев са изпълнени с финес и лекота. Пъргавата мисъл е облечена в простичката дреха на една като че ли привидно без особено значение случка. Авторът умее да ни ангажира; моралната алтернатива е напоена с жизнен сок, защото той притежава дефицитната способност да разказва чрез обертонове. При него ехото е по-силно от директния удар – катарзисът е постигнат, а гордиевият възел – разсечен без брадва.“ Рашко Сугарев Иван Благоев е роден на 22 май 1944 г. в с. Банево, Бургаско. Завършил е Минен техникум и Университета на живота. Автор е на сборниците с разкази „Земни хора“, „Пътека към изгрева“, „Парите ... |
|
Разкази ... |
|
Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър. "Ако ви е омръзнали от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов ... |
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
Дебютните разкази на Иван Иванов ухаят на билки и на свежо. авторът ни повежда към своя свят, в който историите са събрани като дъхав букет от пролетни цветя: С много нежност С внимание към фините нюанси, към всичките детайли С наслада от откриването на красивото, удухотвореното, на доброто в българските традиции С радост от всяко нещо, което е оживяло във въображението му - в стресовите делници, в природата, у човека, когато се чувства ограбен от времето и съдбата Това са дванадесет разказа, които се четат леко, защото при повечето прозират реални житейски ситуации, на които е вдъхнат живот. Те са свързани с ... |
|
Разказите на Антон Терзиев се опитват да формулират от какво боледуват хората бидейки физически напълно здрави. Дълбоко го интересува „по колко интересни, оригинални и необикновени начини с никой нищо не се случва”. Подобно на репортажното следене, той пътува с героите си, мълчи заедно с тях, губи се, отказва се. В новата му четвърта книга “Всичко е включено в цената” историите свършват там където биха могли да започнат. Прецизното описание на безнадеждната консумация на живот, вещи и време подарени неизвестно защо на всеки от нас, създава усещане за апокалиптичност. Добри градски приказки от ниските социални етажи, ... |
|
Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършил е френска гимназия и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Негови разкази са публикувани във вестниците Литературен вестник, Литературен форум, Сега, Капитал, Демокрация, Монитор, списанията Пламък, Страница, Сезон, Алтера, Витамин Б и др. Автор е на книгите "Черно под ноктите", "Удавената риба", "Щраусовете на Валс". Превежда от френски език (автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други)."Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Почти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно ... |
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |