29 разказа + 1 пиеса ... "Куци ангели" е книга, която ще те възторгне и скандализира, зарадва и натъжи, разсмее и разплаче. "Kорумпирани и благородни, измамници и измамени - не е ясно дали персонажите са за оплакване или за завист. И мисля, че тъкмо това им е хубавото. А най-хубавото е, че всички те са от последните двайсетина години и по мислите, действията и преживяванията им човек може да донамести картината на "българския преход". На прехода изобщо, който няма нито начало, нито край, защото е самият живот." ... |
|
|
Разкази. ... "Виждаш ли, времето тече, всичко се променя. Не. Времето е едно и също, неизменна величина. Променяме се ние във времето. Отминалото лято, с щедрите си дарове от знойни багрила и причудливи, цветисти ухания, и то е било и ще бъде - преди и след - милиони пъти ще се преповтаря и преобразява във времето. И тази есен, мека и топла, разстлала се над изнурените оголени ниви, и тя е била и ще бъде във всеки следващ кръговрат на сезоните. Почувствай я, поеми уханието на пръст, на изсъхнала трева, слей се с нея, стани част от неизменното." Зорница Климентова ... |
|
|
Разкази и рисунки. ... Това е книга, която вече е излизала. Така че... Но винаги има едно "но". Първо, тя излезе през 2008 г., когато авторът ѝ Калин Терзийски беше по-известен с това, че беше умиращ алкохолик, отколкото с това, че беше "уникално явление в българската поезия", както го определи тогава Виктор Пасков. Освен това тогава излезе в тираж 100 бройки. И друго, новото издание на "13 парчета от счупеното време" въобще не съдържа същите 13 парчета. Само няколко от разказите от първото издание са останали в новото. "13 парчета от счупеното време" събира тринайсет ... |
|
|
Разкази ... „Фасовете на София По онова време на масови спортни изяви най-дълги фасове имаше само в София. Навсякъде дълги фасове! Двете момчета гледаха земята като златотърсачи. Тези две момчета бяхме аз и той – Велата. Бяхме се научили да плуваме бътерфлай в басейна и като провинциални герои ни заведоха на състезания да победим всички в столицата. Той беше опитен пушач и живееше в махалата. Махалата се гордееше с нас. Ние щяхме да я представляваме на републикански шампионат по плуване за пионери. Цяла нощ пътувахме. Бяхме убедени, че ще победим всички в нашата дисциплина. Не се знаеше само кой от двамата ще бъде първи ... |
|
|
„Разказите на Иван Благоев са изпълнени с финес и лекота. Пъргавата мисъл е облечена в простичката дреха на една като че ли привидно без особено значение случка. Авторът умее да ни ангажира; моралната алтернатива е напоена с жизнен сок, защото той притежава дефицитната способност да разказва чрез обертонове. При него ехото е по-силно от директния удар – катарзисът е постигнат, а гордиевият възел – разсечен без брадва.“ Рашко Сугарев Иван Благоев е роден на 22 май 1944 г. в с. Банево, Бургаско. Завършил е Минен техникум и Университета на живота. Автор е на сборниците с разкази „Земни хора“, „Пътека към изгрева“, „Парите ... |
|
|
Разкази ... |
|
|
Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър. "Ако ви е омръзнали от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов ... |
|
|
Йосиф Перец /1936/ е добре познат на културната публика сценарист и прозаик, а настоящият сборник без съмнение го представя в най-добрата му светлина. Разделена в три добре обособени в смислово отношение части, книгата се състои от текстове, изцяло издържани във "висшия пилотаж" на белетристиката - краткия разказ. Най-трудно се пише кратко. За целта трябва да имаш ясна иде и да владееш инструментариума, с който да внушиш тази идея. В книгата на Перец го има и едното, и другото. "В първата част, „На две крачки от Светия град”, Йосиф Перец е събрал кратки разкази от чист класически вид. Това са истории, ... |
|
|
Дебютните разкази на Иван Иванов ухаят на билки и на свежо. авторът ни повежда към своя свят, в който историите са събрани като дъхав букет от пролетни цветя: С много нежност С внимание към фините нюанси, към всичките детайли С наслада от откриването на красивото, удухотвореното, на доброто в българските традиции С радост от всяко нещо, което е оживяло във въображението му - в стресовите делници, в природата, у човека, когато се чувства ограбен от времето и съдбата Това са дванадесет разказа, които се четат леко, защото при повечето прозират реални житейски ситуации, на които е вдъхнат живот. Те са свързани с ... |
|
|
Разказите на Антон Терзиев се опитват да формулират от какво боледуват хората бидейки физически напълно здрави. Дълбоко го интересува „по колко интересни, оригинални и необикновени начини с никой нищо не се случва”. Подобно на репортажното следене, той пътува с героите си, мълчи заедно с тях, губи се, отказва се. В новата му четвърта книга “Всичко е включено в цената” историите свършват там където биха могли да започнат. Прецизното описание на безнадеждната консумация на живот, вещи и време подарени неизвестно защо на всеки от нас, създава усещане за апокалиптичност. Добри градски приказки от ниските социални етажи, ... |
|
|
Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършил е френска гимназия и българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Негови разкази са публикувани във вестниците Литературен вестник, Литературен форум, Сега, Капитал, Демокрация, Монитор, списанията Пламък, Страница, Сезон, Алтера, Витамин Б и др. Автор е на книгите "Черно под ноктите", "Удавената риба", "Щраусовете на Валс". Превежда от френски език (автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други)."Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Почти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно ... |
|
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
