Произведението "Луди разкази" е илюстрирано от художника Николай Богдев. ... Неотдавна, в предходните две издания - "Инфлация на чувствата" и "Храна за върколаци" - читателите имаха удоволствието да се докоснат за първи път до трогателната любовна лирика на поета Добромир Славчев. Сега той ни е отправил нова покана - да станем свидетели на дебюта му и като разказвач. Сборникът "Луди разкази" включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното ... |
|
Разказите в тази книга не са автобиографични, нито биографични. Могат просто да се четат като хроника за времето и мястото на своите герои. Действието се развива в България по време на комунизма, където авторът е живял през първите 32 години на живота си, както и в САЩ, където е живял в последното десетилетие на този век. Има и разкази - сънища. Те са една друга хроника... За автора Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство "Народна култура" (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и ... |
|
Никой не е станал писател защото някой го е научил на това. Всъщност може да има такива странни птици, но те са друго нещо. Добър писател ставаш благодарение на своята собствена глава. Писателят е добра смес от ум и воля. Курсът по творческо писане бе поредица от срещи между хора с близки или далечни представи за писането и думите. Целта му не беше да уеднакви представите им, а да ги изчисти и да ги направи осъзнати. Когато се вгледаме внимателно в своите представи за нещата, те стават прозрачно ясни. Но за целта опираме до мислене, среда за това мислене и помощник при това мислене. Курсът бе тази среда, водещият е ... |
|
"Гласът на младата писателка Бистра Величкова е неочаквано суров и мъдър. Дебютният ѝ сборник с разкази, озаглавен "Малка, мръсна и тъжна", изследва съдбата на разломената и разбягваща се навън и надолу българска галактика през годините на прехода. Почти всички разкази са написани в аз-форма. Този похват гарантира висока степен на достоверност при изобразяването на героите, но може да се превърне в нож с две остриета за неуверения разказвач. Трябва да подчертаем, че Бистра Величкова се справя майсторски, почти блестящо с това предизвикателство. Бистра Величкова не търси самоцелните ефекти, не се ... |
|
В книгата си авторът е описал свои преживявания в които са вплетени срещи и премеждия с разни герои, както от градска така и от селска среда, като преимуществено е отделено място на типажи от циганското малцинство с тяхното характерно поведение. Героите са описани със симпатия и стремеж да бъдат обрисувани правдиво с техните качества и слабости. В някои случаи романтичната характеристичност преобладава, като резултат на силната впечатленост на автора от необикновени характери, способности и една влюбеност във всичко това, както се обичат природата, хармонията и силата на живота в една действително чиста обстановка. ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
Дона Александар е родена в град Стара Загора. Работила е в електронен завод, била е актриса в драматичен и куклен театър, рекламен консултант в радио. От 2002 г. живее и работи в Болоня. Има публикувани разкази в български литературни и гръцки емигрантски вестници. В разказите ѝ се преплитат с вълнуваща емоционалност и психологическа дълбочина реалността с измислицата, есето - с прозата и поезията. ... |
|
"Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество, в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен истаблишмънт не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме нова вълна в литературата впрочем." Ани Илков "В Между стените има от писането на Ървин Уелш - мрачно, социално, нарочно грубо. Талантът на ... |
|
"Приказки без тема е създадена по идея от Тутинама или Приказките на един папагал. Птицата разказва истории на своята господарка, за да я предпази от любовните ѝ забежки, които тя възнамерява да предприеме, докато мъжът ѝ е на път. Жената убива другата домашна птица – скорец, който я съветва в прав текст да не предприема подобни афери. Папагалът бързо се адаптира към ситуацията и решава, че съветите са напълно излишни. Така започва да разказва различните истории (в нашия случай това са разказите, включени в новия брой на "Гранта"). Историите събуждат любопитство у жената. Задържат я всяка вечер ... |
|
"Впечатляващ дебют. Рядко едно перо, което за първи път се появява пред публика, може толкова категорично да плени с драматургичен талант, тънко нюансиран с поетичен поглед към света. Силвия Димитрова е убедителен, завършен, провокативен автор. Този сборник ще допише останалото." Силвия Томова "Конструкциите на тези разкази - така въздушни, витражни, чупливи - носят тежките плътни послания на едно отломъчно битие - битието на човека на 21 век. Тревожна, красива, енигматична проза." Недялко Славов ... |
|
Три дузини съвременни разкази, които ще ви заведат в тъмната, иронично-смешна, необяснима страна на човешкото. Разказите в сборника са разделени тематично. В първата част "Менискусът на истината" героите попадат в непривични ситуации и успяват да се доберат до техни си мъдрости. Какво става, ако пътуваш като бедняк из Франция, ако синът на новобогаташ е отвлечен от въображаеми извънземни, ако един полиглот и един сенсей решат да не играят по правилата, ако един съдия сметне, че светът не трябва да се тласка към правилност, а за разумът на болен от Алцхаймер същия този свят отдавна е загубил логика и още и още ... |
|
Лиляна Михайлова е родена в град Пловдив. Завършва Софийския университет. Шест години е учителка по български език във вечерния минен техникум в град Перник, после работи като редактор. Издала е над двадесет книги с проза. Произведения на Лиляна Михайлова са преведени и издадени в Полша, Чехия, Русия, Германия, Португалия, Румъния, Финландия, Холандия, Дания, Франция. "На 11 май 2014 г. Лиляна Михайлова щеше да навърши 75 години. Пиша щеше, защото на 18 април 2010 г. тя напусна видимия свят, завещавайки му повече от 20 книги - разкази, повести, романи и сценарии, сред които: "Отвори, аз съм", " ... |