"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
|
От страниците на петото издание на "Granta България" наднича Емигранта. С главна или малка буква, в географски или житейски план той е тук, за да ти покаже своя поглед към света, за да те накара да се вгледаш в себе си, в другите, в думите. Така че, разтвори страниците... "Съчетавайки мемоари и фотожурналистика и подкрепяйки каузата на съвременната реалистична художествена проза, "Granta" плътно е прилепила лицето си до прозореца, твърдо решена да бъде свидетел на този свят." Observer, UK "Granta" e гарант – гарант, че литературата все още може да изкушава, да ни пленява, разсмива ... |
|
|
Йохан Томас Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Една година е учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, като от 1997 г. е ръководител съответно на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен в в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси. "Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков. Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива стените ... |
|
|
Разкази. ... Тази книга съдържа три разказа: "Трашо", "Величка" и "Роси". Общото между тях е, че и в трите разказа става дума за българи, напуснали по една или друга причина страната си, за техните съдби и вълнения, за техния стремеж към щастие. В първия ще се пренесете в атмосферата на Варна, Берлин и Дрезден през седемдесетте години и ще вкусите малко от пъстрия живот на българските студенти в Дрезден. Авторът с лекота и виц разказва за един бъдещ успешен бизнесмен, който има невероятна съдба и който с инстинктивната си интелигентност успява да се справи със ситуации, при които мнозинството ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "От младите най-много ценя Диана Маркова. Може някой да се разсърди, но – това си е." Калин Терзийски "По пътеките на майсторството се върви с бавни и в началото – неуверени крачки. Най-важни са първите. Те са и най-трудни. Литературното творчество има много основи. Една от тези основи е описания от древните гърци "мимезис". Подражанието. Младият писател чете големите стари автори, възхищава се от тях и прави всичко по силите си, за да пише като тях. Диана Маркова е чела големите майстори с внимание и вдъхновение. В тази своя книга тя се опитва да достигне техните ... |
|
|
Един сборник с фф - фамилна фантастика. Трима писатели, едно семейство, една книга. Колекция Шантави истории, при които грешката е неизбежна. Златимир Коларов - лекар, ревматолог, професор. Пише от детските си години - романи, разкази, новели. Досега е публикувал седем художествени книги и заснел с жена си седем сценария - един за игрален и шест за документални филми. За книгите и филмите си е печелил национални и международни награди. Валя Коларова - кинорежисьор, преподавател в НАТФИЗ Кр. Сарафов. И тя пише от детските си години: преди - разкази, сега - сценарии. Режисьор на един игрален филм, четири игрални новели ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
Сборник с разкази. ... Христо Димитров е роден през 1971 г. в Хасково. Има множество журналистически публикации в регионални и национални медии. По професия е психиатър, а по душа е юнгианец със склонност към дирене на митологични връзки и архетипи в ума и навън - между хората. Освен в родния си град е живял и работил в Пловдив, София, Лас Палмас де Гран Канария и в Стендал, Германия. По тези места е чул удивителни истории, които преразказва с цел укрепване на европейския (си) дух. ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Преди месец ѝ видях некролога на входа в кооперацията, където живееше. Десет години от смъртта ѝ. Остана си на 42 години. На снимката - усмихната, чаровна. По-хубава, отколкото беше в действителност. Тръгнах си замислен за съдбата - нейната и моята, която ни доближи един до друг, но не позволи да се съберем. И която остави за спомен от нея един съвет и една поука. Запомних ги за цял живот. Те няма да ми позволят да я забравя..."Из "Не отлагай, а трупай спомени" ... |
