"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
|
|
Приказки за лека нощ. ... Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги. Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земята, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама. В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. ... |
|
|
"Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса. Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература." Светлозар Игов ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
|
"Прецизно композираните текстове в "Неприятният татарин" прехвърлят мостове и към първата книга на автора, и към неговите книги "Няма такава книга". които още ги няма. Смехът, тъгата и страхът дават човешка топлина на тези мостове, минаващи над студената пустош и самота, както в преследването на изгубения смисъл, така и в отстояване на смисъла в играта на живот. За автора и неговия художник Кальо Карамфилов е важно веруюто, че когато играта обърне гръб на заиграването, а подиграването стане надиграване, се получава хубава книга - като "Неприятният татарин": неприятна за едни и ... |
|
|
"За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по образеца на Аристофан и смешен като у братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън, взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите дадаистични, своите сюрреалистични и изобщо своите ... |
|
|
"На този "Бряг" животът е ясен, лесен и простичък, както когато свързваме щастието с неутолимото желание за секс. Ади Спасова ще ви разсмее дори да сте убедени, че най-малко сега това е възможно. Възможно е, защото ще прочетете книга, в която, въпреки "вкаменяващото" заглавие, няма и следа от тъга. Без видими претенции за владеене на дълбинната психология, с неизчерпаемо чувство за хумор в езика, сюжетите и различните житейски ситуации, Ади Спасова поглежда през очите на неколцина мъже, на които нищо от кучешката природа у човека не им е чуждо." Христина Мирчева "Езикът е много хард, ... |
|
|
"Сборникът с къси разкази "Гризли" е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане. След толкова книги разбрах - не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и дванадесет и осем добри, половина от които, четиринадесет, са по-добри от останалите четиринадесет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат "много добър читател". Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
"Монго и други работи" е чиста носталгия. Носталгия, казват, се наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В Монго... я има доста. Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това - колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в "Монго и други работи& ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
