"Отивам някъде, където вчера ме е нямало, с надежда да открия нещо, което вчера не съм знаела." Урдовиза Дванадесет истории, описващи една позабравена вече епоха - траките и техните земи - в ранните християнски времена, непосредствено преди преобразуването им в римска провинция. Разказите, сплетени монолитно, представят една измислена "легенда" за два разрушени владетелски дома в нашето Южно Черноморие и възникването на Китен, с недостъпната днес за посетители крепост Урдовиза. От страниците в плът и кръв оживяват царят на астите Тейрой, двете му жени Евфимия и Стредуза, дъщерите принцеси Урдовиза и ... |
|
"Драги читателю, Ако си зарязал за малко електронната си занимавка и си взел в ръце тази книга, ти си любител на литературата и трябва да знаеш, че това е третата книга на Златка Христова. Авторката е "в труден понеделник родена" и е от "поколението, изгубено в прехода", но личи, че е призована да бъде творец. Този път в лириката ѝ преобладават зимни пейзажи, но въпреки богато внушената идеална зимна белота, от тях не лъха хладина, а напротив, сгрява споменът за август и блещука мечта за юни. Лирическата героиня се приобщава към природата чрез различни метаморфози и също като луната е ... |
|
Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната си книга с разкази, наречена Събирачът на думи, Десислава Грамадникова успява да приюти дузина спомени, свързани с Пловдив и самобитния квартал Капана, с фотографското ѝ студио и някои странни негови посетители, а дори и с онзи залив на сирените - колкото въображаем, толкова и истински. Успява да ги ... |
|
"В книгите на Деян Енев се диша леко: излизаш в ранно зимно утро, поемаш с пълни гърди мразовития въздух и знаеш, че зад ъгъла те чака черният тромпет на добрата човешка история - грабвай го и свири. Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз. Такова съчетание между крехкост и твърдост се постига трудно - има го у Хемингуей, има го в наши дни у Захар Прилепин. За онези, които предпочитат ерудираната словесна мъгла пред ясната категоричност на таланта, Деян Енев не е подходящ автор. Другите - тези, за които Енев пише - открай време си задават въпроса: ... |
|
Разкази. ... Настоящите разкази от сборника му "Обитателите на кафе Бразилия" са художествено-документални очерци за популярни в близкото минало разградчани, които друг наш автор /Росен Лицов/ сполучливо нарече "пъстри граски камъчета"."Образите му се срещат или се развиват в едно кафене, като многоцветна палитра, груби и недодялани, наивни и романтични - мълчаливи бунтари на своето време, но несъмнено личности, описани без досадни подробности, очертани само с щрих на молива, като детска рисунка, която е забравил да попълни с боичките, други с неповторими цветове, като светлина разположена в ... |
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
Книгата "Съдби" на Йовка Цветкова-Илиева е разказ за душевните преживявания на отделния човек на фона на историческото време, в което живее. Авторката изгражда психологически портрет на своите герои. "Съдби" е интересно и увлекателно четиво, още повече че са описани събития, за които днес малко се знае. В отделните разкази, голяма част от които са създадени по действителни случаи, читателят може да открие част от себе си. ... |
|
Милена Неделчева е родена през 1957 г. в село Горско Албаново, Търговищко. Средното си образование получава в математическата гимназия "Баба Тонка" гр. Русе, а висше във ВИММЕСС, като машинен инженер. Трудовият ѝ път минава през различни технически служби на няколко предприятия. Към литературното творчество се ориентира доста късно. "Подаръкът на Господ" е нейната втора книга, след сборника хумористични разкази "Развод по нашенски"."Героите на Милена Неделчева имат обикновена биография, с което у нас се засилва усещането, че сме се срещали и разговаряли с тях, че ги познаваме, ... |
|
Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно завършва магистратура в Стопанския факултет на Технически Университет - София. Има публикации в списанията КРЪГ и GRANTA. Негови разкази са участвали в литературни формати като Писатели - безкниги, Пощенска Кутия за приказки и други. През 2018 г. разказът Баница с локум е отличен със специалната награда на почетното жури на конкурса Агоп Мелконян. "Сборникът на Еди Румян ни среща с радостта от хубавите истории. Това е книга за съвпаденията и разминаванията, за това, което ни разсмива, и това, което ни засяда в гърлото, за обикновените разговори и ... |
|
Книгата "Огледало за родители", на Параскева Димитрова, е предназначена не само за родители, но донякъде и за порасналите им деца, тъй като всеки от тях би могъл да познае себе си в някоя добра или не толкова добра проява. Разказите са колкото поучителни, толкова и увлекателни. "– Никога не си позволявайте да ме наричате Ваш син. Това, че съм се появил на този свят благодарение на Вас, не Ви дава това право. Аз съм син на този, който направи от мен това, което съм в момента, който успя да върне вярата ми в доброто и да премахне кошмарите от ония ужасни нощи, когато пребивахте майка ми. На никое дете не ... |
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
"Извън Ординерното Познавам Чавдар Добрев и разностранното му творчество от десетилетия. Достатъчно време, за да се убедя в достойнствата на писателския му образ. В сложни обществени ситуации той даде недвусмислени свидетелства както за тънкия си естетически вкус, така и за гражданската си воля да отстоява повярваното от него социално и естетическо кредо, философските измерения на своя интелект, пронизан от мъки на съвестта. Друго, което характеризира Чавдар Добрев са неговите търсения и постижения в различни жанрови сфери. От една страна, той е литературен и театрален критик, теоретик и историк на културата със ... |