"Преспокоен съм за съдбата на третата книга с разкази на Калин Василев "Персони". Привидно битовите му опуси са заредени с толкова високооктанов хумор, без дори и ъгълчето на устата на разказвача да трепне, че жанрът "разказ" някак губи значението си. А за капак, за да покаже небрежно кой е, какво може и за какво се бори, авторът е включил сред другите текстове и няколко постмодернистични изпълнения, които влизат в читателската душа с лекотата на кинжал, сякаш четеш брата на Даниил Хармс. Майсторска работа!" Деян Енев Калин Василев е автор на сборника с разкази "Опити за любов и ... |
|
|
Проза с неочаквани обрати, хора ходещи по ръба на абсурда и още много истории преплетени около искането, търсенето и случайността. Едно нещо може да бъде със сигурност изведено като правило. Нюансите на човешката жестокост, интрига и милост нямат граници. Особено в свят, в който нормата е излязла от орбита и пътува по свой собствен път. Книгата с разкази включва 40 истории, част от които написани по искане на читатели. В нея ще откриете истории разказващи за дълбоки страхове, необичайни срещи, нови начини за интерпретиране на света, сблъсък между модерното и традиционното, разнищване на конфликти и груби грешки в ... |
|
|
Съставители: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова. ... "Добрият разказвач е магьосник. Омесването на думи от различен стилистичен порядък по начин, който стъписва или вдъхновява, е признак на високо разказваческо майсторство. А композирането на въздействащ сюжет, макар и пестелив като събитийност, е не по-малко трудно от тежък физически труд. Разбира се, амалгамата от двете е лесно постижима за таланта. Забелязал го е отдавна Дончо Цончев - виртуозът на късия разказ, който в книгата си "За майсторството на разказвача" ни предупреждава: "Интригата в един къс разказ може да бъде огромна. В един къс ... |
|
|
"Разказите на Луиза Кадиян я представят като истински писател с няколко неща: тя умее да намира интересни сюжети - драматични, комични или трагикомични, но носещи голям житейски заряд, да разказва динамично и експресивно, емоционално и в крайна сметка съпричастяващо читателя към историята, в която е въвлечен. Стилът ѝ е модерен, кинематографичен, без излишни описания, а внушенията ѝ са провокиращи по отношение както на споменатото читателско съпричастие, така и на нравствената му ценностна система." Проф. Кирил Топалов ... |
|
|
24 разказа, в които миналото влияе върху настоящето, бъдещето влияе върху миналото, а настоящето често диктува и двете."Изключение е двама автори да пишат заедно и разказите им толкова органично да се свързват, сякаш са написани от един човек. При Димитър и Иван това се е получило и този път. За мен бе истинско интелектуално удоволствие да съм редактор на новата им книга "Някога ще бъде вече беше". Тук те запазват стегнатата форма на изказа от първата си книга "5 изречения", но историите им се развиват с размах като съдържание и емоция. Това са разкази, които съм сигурен, че дълго няма да можете ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
"Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой:?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото "препъва" нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща късния ... |
|
|
Тази книга съдържа 40 къси разказа, които са на пръв поглед съвсем отделни истории. Но тънки нишки отново обединяват някои от образите в тях. Ходим по ръба на абсурда всеки ден. Научили сме се да го чуваме, да го виждаме и доста често да се смеем в лицето му. А понякога, когато това ни е удобно, да се правим, че не знаем за неговото съществуване. Част от разказите са написани по искане на читатели и в тях има особено много чар. Читателят сам е избрал посоката и пътеките, които се появиха са много разнообразни и живописни. Книгата е докосната отново от абсурдите на действителността, в която живеем. Ще откриете лошите в ... |
|
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
Как се гради и пази крепост от светлина в душата? Как се минава през времената и се побеждава мрака? Има ли пролуки през измеренията и кой може да се пресяга през тях, та да получи отговори или подкрепа? Къде са ни корените и нима можем без тях? Климент ли измисли кирилицата, или пък Наум - понеже в Преслав по-рано се е писало на кирилица, отколкото в Охрид? Задаваме ли точните въпроси, когато искаме да получим важен отговор и нима наистина бяхме наказани за гонението срещу богомилите? На какво е способна една крехка жена, въоръжена обаче с познание, вяра, древни сили и светла душа, имаща едно наум за мрака? Тези и още ... |
