"Разказите на Луиза Кадиян я представят като истински писател с няколко неща: тя умее да намира интересни сюжети - драматични, комични или трагикомични, но носещи голям житейски заряд, да разказва динамично и експресивно, емоционално и в крайна сметка съпричастяващо читателя към историята, в която е въвлечен. Стилът ѝ е модерен, кинематографичен, без излишни описания, а внушенията ѝ са провокиращи по отношение както на споменатото читателско съпричастие, така и на нравствената му ценностна система." Проф. Кирил Топалов ... |
|
|
24 разказа, в които миналото влияе върху настоящето, бъдещето влияе върху миналото, а настоящето често диктува и двете."Изключение е двама автори да пишат заедно и разказите им толкова органично да се свързват, сякаш са написани от един човек. При Димитър и Иван това се е получило и този път. За мен бе истинско интелектуално удоволствие да съм редактор на новата им книга "Някога ще бъде вече беше". Тук те запазват стегнатата форма на изказа от първата си книга "5 изречения", но историите им се развиват с размах като съдържание и емоция. Това са разкази, които съм сигурен, че дълго няма да можете ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
"Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой:?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото "препъва" нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща късния ... |
|
|
Тази книга съдържа 40 къси разказа, които са на пръв поглед съвсем отделни истории. Но тънки нишки отново обединяват някои от образите в тях. Ходим по ръба на абсурда всеки ден. Научили сме се да го чуваме, да го виждаме и доста често да се смеем в лицето му. А понякога, когато това ни е удобно, да се правим, че не знаем за неговото съществуване. Част от разказите са написани по искане на читатели и в тях има особено много чар. Читателят сам е избрал посоката и пътеките, които се появиха са много разнообразни и живописни. Книгата е докосната отново от абсурдите на действителността, в която живеем. Ще откриете лошите в ... |
|
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
Как се гради и пази крепост от светлина в душата? Как се минава през времената и се побеждава мрака? Има ли пролуки през измеренията и кой може да се пресяга през тях, та да получи отговори или подкрепа? Къде са ни корените и нима можем без тях? Климент ли измисли кирилицата, или пък Наум - понеже в Преслав по-рано се е писало на кирилица, отколкото в Охрид? Задаваме ли точните въпроси, когато искаме да получим важен отговор и нима наистина бяхме наказани за гонението срещу богомилите? На какво е способна една крехка жена, въоръжена обаче с познание, вяра, древни сили и светла душа, имаща едно наум за мрака? Тези и още ... |
|
|
"Котаракът на Рей Бредбъри е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в ... |
|
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
