Един от най-ярките гласове в съвременната българска литература се завръща със смазващо добър сборник с разкази. Има едно правило, което е вечно и неотменимо, както изгрева на Слънцето, цъфтенето на цветята и разписанието на влаковете. Играта на карти е най-великият начин, по който две или повече човешки създания могат да прекарат петнайсет свободни минути. Учените спорят защо това е така, но вероятно картите символизират късче ред в морето от хаос, което е нашето битие. Има дори непопулярни теории, че палците са се появили, за да направят играта по-удобна. На играта с карти е посветена новата книга на Деница Дилова - & ... |
|
|
Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред ... |
|
|
Сборник разкази, в който основна тема е Бургас. Колоритни герои, интересни истории, полъх на море и спомени за слънчеви летни дни. Разкази, които остават скрити за туристите и плажуващите. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
Живи истории. ... "Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите добро и красиво. [...] Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена. В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова - емблематичен майстор на този литературен жанр - показва, че изход от кризата съществува." Чавдар Добрев ( ... |
|
|
"Най-синтетичното определение за лова е - приключение. Приключението отключва вратата към други светове, емоции, стъписвания... Ловът е приключение на сетивата - срещите с природата, с животните, с неизвестността, със случая... Ловът е приключение на духа - срещите със себе си и с другите на кръстопътя на страстта и съвестта. "Лов и любов" е книга за това приключение. Написана е с много любов и с безспорен талант от Михаил Михайлов. По стечение на обстоятелствата или по повелята на съдбата неговият живот е разпънат между родната България и далечната Намибия. Далечината създава специфичен образ на родината - ... |
|
|
Разкази и новели. ... Героите на тази книга познават света - те нямат комплекси, но имат идея. Понякога тя е жалка и дребна, понякога обгръща цялата планета и в нейно име героите търсят този, който ще ги поведе към щастието. Авторът не мами в разказите си, защото знае, че щастливият край би звучал като лъжа. Не се опитва и да поучава. Скрити паралели с библейски мотиви вплитат българския контекст в нишките на историята. Надзъртането в отвъдното е съчетано с равното ежедневие. Без да натрапва извод, все пак авторът го формулира директно по повод на несъстоялото се състезание по безсмъртие в разказа, дал заглавието на ... |
|
|
"Дон Кихот е картина. Малка, живописна картина. Двайсет на двайсет сантиметра. Толкова е малка, че част от брадата му свършва някъде извън формата. По-голямата част от шлема му също се рее високо из небесата. Но очите... те са си на мястото... очите на приятел. На добър приятел...." В тези 30 разказа за нещата от живота ще срещнете случки - пъстри и неподправени, отговарящи на човешки състояния, обществени явления, невзрачни преживелици или значими случайности. Шарен свят! ... |
|
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
|
Готови ли сте за приключения по цялото земно кълбо? Прочетете вълнуващите истински истории на кучето спасител Бари от прохода Голям св. Бернар в Алпите; на смелата котка Скарлет, която не се бои от огъня; на прасетата Буч и Сънданс, извоювали свободата си; на слона Джъмбо, който весели хиляди хора на два континента; на двукракото куче Вяра, вдъхнало надежда на безброй страдащи; на Шантàви и нейния обучен да открива мини плъх; на последната галапагоска костенурка, чиято съдба вълнува целия свят; и на лондонския лъв Крисчън, който преоткрива саваните на Африка."Всички говорят за любов към животните. Не съм убедена, ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Димил Стоилов е чувствителен, интелигентен и наблюдателен белетрист, представящ с психологически реализъм и с леко нагарчащ хумор всекидневните драми на чувствителния, интелигентен и наблюдателен герой. Този герой напомня персонажите на някогашната българска "инфантилна" проза и сякаш не се е простил с илюзиите, че животът е нещо по-различно от това, което обикновено предлага. Оттук и добронамереното писателско любопитство.към хора и ситуации, опровергаващи и подкрепящи илюзиите. Нали все пак сред ... |
|
|
"Боговете не пишат" е книга, изградена от божествено слово, където думите са забравили да умрат. Това е стилът на Величка Настрадинова. С трагична изящност тя поднася една симфония от девет смайващи истории за силата и слабостта на любовта, за злото и доброто, за смисъла или безсмислието на отмъщението, за силата на душата и силата на духа. За залеза на боговете и слънцестоенето на простосмъртните. Това са тъжни, весели, жестоки разкази за географията и историята на човешките страсти. Истории, споени от една наша съвременна реалност, поднесена като своеобразен антракт между действията на голямата пиеса. Като ... |
