Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
|
Първата книга с разкази на Георги Томов е силен дебют, какъвто рядко се среща. С богат житейски опит зад гърба си, в "Не беше тук и си отиде" той разгръща смайваща палитра от чудновати истории, дишащи, живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение - всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане. Сред тези страници има какво ли не - смях, тъга, щастие, има болка и сълзи, но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят ... |
|
|
Разкази ... Осем - числото на просперитета. Осем разказа в едно произведение. Два коренно различни персонажа. Единият върви по пътя, от който другият вече се връща. Младеж, израснал в социален дом, търсещ отговори от майка си, която го е изоставила. И неумеещ да се радва на живота човек, чието най-голямо наказание е това, че се е оженил за жена си. Смисълът на любовта, изкуството, омразата, прошката и откровеността в техните съдби... Но за да намерят правилния път, първо трябва да намерят себе си. ... |
|
|
"Светлината на онези дни. Разкази и новели." е сборник, представящ най-доброто от кратките творби на автора, писани през годините. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери. Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като ... |
|
|
"Лаконични, изчистени, точни, разказите на Бойко Ламбовски неусетно го пренасят през прага на жанровете. Прозата му, съхранила най-силните черти на поетичния му свят, ще бъде неочакван подарък за феновете му! Независимо, че сменя обвивката на словото, литературната сърцевина остава непокътната. Така получаваме шанса да преоткрием един обичан автор, дръзнал да прескочи най-строгата бариера между жанровете. Именно тук, на коравата нива на простия ежедневен език, проличават и достойнствата, които иначе рискуват да останат скрити в поетичната папрат на Парнас. Познанието за човека, отвъд клишетата на социалния фалш, ... |
|
|
Героите в разказите - крадлата в трамвая; докторът-търговец и ветеринарът, спасил човешки крак от ампутация; хлапета, които се натискат предизвикателно в трамвая; майка, изхвърлена от децата си; разбит брак от глупава приятелска шега; тъжната равносметка от уж успешен живот; любов, която побеждава годините... - са автентични, с прояви на човечност, искреност и доброта в това трудно време. Авторката е журналист с дългогодишен опит. Голяма част от разказите в сборника са публикувани в периодичния печат. В тях са събрани човешките истории на живи хора, с които авторката се е срещнала в богатата си журналистическа практика. ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво. Сборникът "Летен следобед" потвърждава това." Емил Андреев "А и всъщност, какво като знаеш истината, какво от това? На петнайсто число пак ще ти се обадят от банката да ти кажат, че закъсняваш с вноската и ти им кажи, че знаеш истината. Кажи, че те управляват неприятни хора, че работиш без спиране, за да им плащаш тъпите вноски и да знаеш истината, те си знаят тяхното - дай!". Из разказа "Близо до истината& ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков, за рисувача на Шопско Елин Пелин, за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир, съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков. Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към съвременното ... |
|
|
Проспериращ бизнесмен от сивата икономика е изправен пред огромна глоба по ревизионен акт. Дама на средна възраст, предпочела осигурения живот без любов, си дава сметка, че е заложила на "грешния кон". Скромен строителен работник, получил възможност да спечели много пари, примира от страх да не се мине. Безскрупулен висш чиновник неочаквано се озовава в плен на любовта. Това са само част от историите, които Теодора Колева представя в дебютната си книга "Данъчна ревизия". Книга за пътя, който рано или късно всеки трябва да извърви. Изборът на героите може да ви се стори познат: на моменти нелогичен, ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
