Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
"За някои това ще са просто диалози, други ще разберат и усетят написаното. Тези, които четат между редовете, ще се припознаят някъде, ще намерят отговорите на свои въпроси и ще открият скритите послания. Тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да "чуят" написаното. И не само да го "чуят", а и да го разберат." Десислава Христова ... |
|
|
Може ли да се предскаже миналото и да си спомним бъдещето? Защо светът е все още толкова неподреден като в детска игра? И защо Бог не е това, за което го мислим? Отговорите може да са скрити в тези 13 великолепни разказа, в които децата разказват съпреживения свят на възрастните. Разкази от деца за възрастни. 13 наситени с драматизъм истории, белязани от неповторимия стил, роден от детското въображение, характерен за прозата на Красимир Димовски. Това са разкази за любовта и омразата, за страстта към летене и страстта към унищожение, за женската красота като еротика, провокация и вдъхновение, за смъртта и безсмъртието. 12 ... |
|
|
"Анатомия на душата" е замислена като пътепис за вътрешния свят, в който опорни точки са надеждата, силата, вярата в човека и любовта. С много топлота и разбиране Миа ни води през лабиринтите на човешката душа, за да открием своята най-съкровена същност. Историите ѝ са едновременно задушевни, като топла прегръдка, и замислящи - като разговор с близък приятел. Книга, която ни съблича от условностите и ни оставя само "по душа"."Мисля, че душата е тихото, топло, сладко нещо в дълбините ми, дето все го тегли към необята. Вечно готово да ликува... преди да проговори умът, натежал от белези и ... |
|
|
"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |
|
|
Интелигентните читатели познават добре белетристичното творчество на Любомир Халачев - романи, повести, разкази и пр. Много силно впечатление направи на критиката и на широката публика книгата с разкази на ловна тематика "Спомен за лисицата" (2018), която се родееше с традициите на ловната проза на Емилиян Станев, Дончо Цончев и Йордан Радичков. И ето че сега Любомир Халачев ни поднася нов сборник с разкази - "10 неща, които никога няма да правя". Сигурен съм, че книгата ще се превърне в естетико-художествено събитие, тъй като разказите са заредени с голяма емоционална сила, с дълбоки социално- ... |
|
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
