В сборника с разкази "Реката на живота" Иван Станчев умело събира лични преживявания и истории на свои близки през един период, който започва от Втората световна война, продължава през социализма, Берлинската стена, хипи движението и чак до ден днешен. Една съкровена панорама от голямата река на живота, с нейните меандри и подводни камъни, представена не само с думи, но и с рисунки и картини на автора, вмъкнати между текста. Палитрата от чувства и състояния - тъга, жестокост, скръб, любов, красота, сарказъм, ирония и щастие - е предадена с лекота, непретенциозност, освободеност и искреност. Ще се гмурнете ли ... |
|
"Винаги съм писал разкази - вече три десетилетия. Учех се да пиша все по-кратко за все повече неща. Но всеки разказ беше сам за себе си. Не се оглеждаше за компания. Това е първата моя книга с разкази, създадена като книга, а не като сборник. Това страшно притесняваше самите разкази. Те си правеха място с лакти, надвикваха се или пък се опитваха да мълчат отстранено. Но разказите нямат повече права от човека - трябваше да се примирят с това, което им е отредено. А отрежда съдбата. Моята съдба отреди да съм жив, за да завърша книгата. Докато съдбата на разказите е техният автор. И нека не ми се сърдят, че напълних ... |
|
Сборник разкази, в който основна тема е Бургас. Колоритни герои, интересни истории, полъх на море и спомени за слънчеви летни дни. Разкази, които остават скрити за туристите и плажуващите. ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Живи истории. ... "Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите добро и красиво. [...] Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена. В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова - емблематичен майстор на този литературен жанр - показва, че изход от кризата съществува." Чавдар Добрев ( ... |
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
|
Разкази и новели. ... Героите на тази книга познават света - те нямат комплекси, но имат идея. Понякога тя е жалка и дребна, понякога обгръща цялата планета и в нейно име героите търсят този, който ще ги поведе към щастието. Авторът не мами в разказите си, защото знае, че щастливият край би звучал като лъжа. Не се опитва и да поучава. Скрити паралели с библейски мотиви вплитат българския контекст в нишките на историята. Надзъртането в отвъдното е съчетано с равното ежедневие. Без да натрапва извод, все пак авторът го формулира директно по повод на несъстоялото се състезание по безсмъртие в разказа, дал заглавието на ... |
|
"Дон Кихот е картина. Малка, живописна картина. Двайсет на двайсет сантиметра. Толкова е малка, че част от брадата му свършва някъде извън формата. По-голямата част от шлема му също се рее високо из небесата. Но очите... те са си на мястото... очите на приятел. На добър приятел...." В тези 30 разказа за нещата от живота ще срещнете случки - пъстри и неподправени, отговарящи на човешки състояния, обществени явления, невзрачни преживелици или значими случайности. Шарен свят! ... |
|
Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
Готови ли сте за приключения по цялото земно кълбо? Прочетете вълнуващите истински истории на кучето спасител Бари от прохода Голям св. Бернар в Алпите; на смелата котка Скарлет, която не се бои от огъня; на прасетата Буч и Сънданс, извоювали свободата си; на слона Джъмбо, който весели хиляди хора на два континента; на двукракото куче Вяра, вдъхнало надежда на безброй страдащи; на Шантàви и нейния обучен да открива мини плъх; на последната галапагоска костенурка, чиято съдба вълнува целия свят; и на лондонския лъв Крисчън, който преоткрива саваните на Африка."Всички говорят за любов към животните. Не съм убедена, ... |
|
"Детство мое, реално и вълшебно..." отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството. Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената ... |