"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
|
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
"За някои това ще са просто диалози, други ще разберат и усетят написаното. Тези, които четат между редовете, ще се припознаят някъде, ще намерят отговорите на свои въпроси и ще открият скритите послания. Тази книга не е за всеки. Тя е за тези, които са готови да "чуят" написаното. И не само да го "чуят", а и да го разберат." Десислава Христова ... |
|
|
"Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа. А героите? Героите в Другата Елена са ангели, пратени в ада да пекат кюфтета. И човеци като всички нас." Ина Иванова "Тази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена - и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист. Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан - от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, ... |
|
|
Ако имате малко повече късмет, спасението ще ви намери. Защото всеки от нас има нужда да бъде спасен, поне веднъж. От илюзии, от страхове, от някои демони. Спасението има много лица и обикновено не го разпознаваме като такова от първия път. Може да е смърт - за госпожа Кети, любов - като при Наталия, коте за лудия, бебе за шофьорката на такси, пътуване за Борис, шинели за хора без палта... И всички сме едновременно спасени и спасители, защото, спасявайки някого, всъщност спасяваме себе си. Тази книга с разкази е първа за Емилия Милчева, журналист, работила в БТА, в. "Труд", в. "Класа", Градски вестник, ... |
|
|
"Анатомия на душата" е замислена като пътепис за вътрешния свят, в който опорни точки са надеждата, силата, вярата в човека и любовта. С много топлота и разбиране Миа ни води през лабиринтите на човешката душа, за да открием своята най-съкровена същност. Историите ѝ са едновременно задушевни, като топла прегръдка, и замислящи - като разговор с близък приятел. Книга, която ни съблича от условностите и ни оставя само "по душа"."Мисля, че душата е тихото, топло, сладко нещо в дълбините ми, дето все го тегли към необята. Вечно готово да ликува... преди да проговори умът, натежал от белези и ... |
|
|
Книгата съдържа сборник с разкази "Горчив коктейл" и романът "Митническа сага". ... Стоян Георгиев е роден през 1963 г. в Бургас. През 1982 г. завършва Английска езикова гимназия "Гео Милев" в родния си град, а през 1989 г. - българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От 1998 до 2002 г. е хоноруван преподавател по Антична и Западноевропейска литература в Бургаския свободен университет. От 2008 до 2011 г. е водещ на предаването за култура, образование и религия "Без маска" по национална телевизия СКАТ. ... |
|
|
"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |
