ичното име е неразделна част от идентичността и живота на всеки човек. То е предмет на интерес не само за лингвистиката, а и за други клонове на науката и може да бъде обект на изследване както от чисто езиковедска гледна точка, така и от социолингвистична, психолингвистична, етноложка и т.н. Езикът не е статична система, а динамична, променяща се, и с него се изменя и антропонимичният състав. На езика и на личноименната система влияят множество фактори - езикови, културни, политически, социални и психологически. Затова е нужно промените в нея да се проследяват периодично.
След 1989 г. в българската личноименна система протичат процеси, които се наблюдават дори и от неспециалистите. Темата вълнува журналисти, учители, университетски преподаватели, настоящи и бъдещи родители. Промените в антропонимията ни се забелязват от всекиго, но както някои нови, така и някои отдавнашни тенденции при личните имена невинаги биват разбирани адекватно от неспециалистите. Наблюдава се липса на основни антропонимични познания, които да послужат на родителите като база за осъзнат и информиран избор на лично име. Затова е нужно процесите да бъдат наблюдавани и анализирани от лингвистите.
