
Хората учат с години, кичат се с дипломи и титли, но едва ли някой, пък бил той голяма знаменитост в науката и философията, се познава достатъчно добре. Тайната на човека, скрита в неговата душа, единствен Бог познава. И колкото повече се приближаваме до своя Създател, толкова по-добре опознаваме себе си и осъзнаваме своето предназначение в живота на цялото.
Ако една от целите ни в живота ни е да осъзнаем своята индивидуалност и нейните функции в битието, подразбира се, че индивидът, като клетка в големия Божествен организъм, трябва свято да се пази. Онзи, който е реализирал индивидуалността си, за да не изпадне в кризисен период на болезнен нарцисизъм, трябва да отиде по-напред в идеите си - да посвети достойнствата на своята завършена индивидуалност в служба на цялото общество, на Бога.
Убеден съм, че най-вълнуващият период в живота ни е във възрастта между 14 и 21 години. Тогава навлизаме в зрелостта и търсим себе си. Изпитваме едно особено състояние на духа, което се изразява в нарастващ интерес към различни области на живота. В тези години се създават приятелства, които остават за цял живот. Неусетно, без дори да се замисляме, поради взаимна симпатия се сближаваме с някои младежи. Към други пък, които проявяват особено поведение, отношенията ни остават по-сдържани. В някои от другарите ми се формираха интереси, които аз не споделях, поради което трудно намирахме общ език. Впечатлен от отношенията, които спонтанно възникваха около мен, споделих с един съученик усещането си, че не съм онзи, който в действителност трябва да бъда. Очевидно, като млади хора, ние търпяхме влияние отвсякъде, а и взаимно си влияехме."
Авторът