В царството на живата природа

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Щастлива всеки ден Борислава Люцканова Времетраене: 1:30 мин. Вива Фрида Жерар дьо Кортанс Времетраене: 1:14 мин. Как да инвестирам, като нищо не разбирам Димитър Ангелов Времетраене: 1:19 мин. Забравената дъщеря Джоана Гудман Времетраене: 1:15 мин. Смърт в Корнуол Даниъл Силва Времетраене: 1:19 мин. Манастирите на България - част 2: Югоизточна България Христо Шанов Времетраене: 1:15 мин. Изповед Йорданка Христова Времетраене: 1:44 мин. Нейротренажор - упражнения за развитие на мозъка Времетраене: 1:26 мин. Успешната случайност Кристиан Буш Времетраене: 1:21 мин. Паметта на тялото Мириам Брус Времетраене: 1:25 мин.

Десет статии, публикувани в списание „Всемирна летопис“ (1919–1925). "Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на Земята енергията на Слънцето е положителна. Тя се развива в положително и в отрицателно електричество и в положителен и в отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на Слънцето е отрицателна (Земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и Слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положително).

От съприкосновението на тия две енергии се произвежда животът на Земята. Този посредник, който съединява и трансформира тези две енергии, е наречен от учените „етер“. Той прониква пространството и цялата Земя. Окултистите го наричат „животворна плазма“; мистиците го наричат „дух“. И в книгата Битие (гл.I, ст.1–2) се казва: „В началото създаде Бог небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста; и тъмнината бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху водата“.

Строежът на Слънцето и строежът на клетките е подобен. Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготвя енергията; втората я акумулира (събира) и трансформира, а третата я препраща към Земята. Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност."
Из "В царството на живата природа"

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Алфа Дар
София, 1407
ул. Люботрън 2 бл. 63 ап. 41
(02)862-21-54

Влиянието на слънчевата енергия
Сегашното положение на човечеството
Сравнителният биологически процес
Старото и новото човечество
Пред Новата епоха
Умът, сърцето и волята
Повече съзнание и светлина
Разумните сили в Живата природа
Към великата цел
Разумният живот