Общ окултен клас. Година 14 (1934-1935): Божественият подтик - том 3

"Отче наш"

"Всичко в живота е постижимо"

Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните.

Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има.

Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа", „животинска душа" - това са понятия неопределени. Ние казваме, че човек трябва да има добра къща, да си има известни постижения. Защо ви е една хубава къща? Ще бъдете по-здрав. Защо ви е добра храна? За да бъдете по-здрав. Здравата храна има отношение към тялото. Казваме: трябва да дишаме също, за да сме здрави. Казвам, ако имате една хубава къща, ще се ползвате. Зависи много в каква къща живеете, за да сте здрави. Ако живеете в една бедна къща с много малки прозорци, ще бъдете лишен от ония блага, които светът съдържа. В това тяло, в което човек се намира, няма всичките удобства, не е още съвършено, за да се ползва от всичките блага, които животът съдържа.

Вие обичате да пеете. Казва ви някой: „Като знаеш да пееш, какво ще придобиеш?" Или можете да рисувате. Казват ви: „След като рисуваш, какво ще придобиеш?" Или като спиш, какво ще добиеш? Или като ходиш, какво ще добиеш? Или като говориш, какво ще добиеш? Или като ядеш, какво ще добиеш? На всички тия въпроси можете да дадете различни отговори. Питат ви: „Какъв е смисълът на живота?" Пръстът не може да задава въпроса: „Какъв е смисълът на живота?" Той никога не може да разреши въпроса, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота, това само Бог знае. Това е работа на Бога. Каквото и да мислим, тоя въпрос ще остане неразрешен. Вие ще си го разрешите по един начин, но каквото и разрешение да дадете в себе си, ще останете недоволен. Едно просто обяснение. Представете си, че един домакин има малко развалено брашно, от седем месеца е това брашно и се е развалило. Каквато и баница да направите от него, както и да я направите, все ще има един недостатък. Тая баница няма да бъде тъй хубава, каквато би била, ако е направена от прясно брашно.

Вие поддържате известна теория за нещо, но някой ви казва: „Това е старо брашно." Преди няколко хиляди години е смляно брашното, и ти правиш баница сега от него. Какво е казал апостол Павел? „Живото учение се различава от мъртвото." Ако едно учение, което вие посаждате, не може да израсте вътре във вас, не може да даде плод и да смелиш от това жито брашно и да направиш хубав хляб от него, то каква ви е ползата? Житото от преди хиляди години е расло, то и сега расте. Преди хиляди години са употребявали житото. Сега откриват чрез изследвания, че едно време преди Христа, хората преди две-три хиляди години са правили баница от жито. Какви са били тогавашните баници? Питам: ако знаем какви са били тогавашните баници, какво ще ни ползва? Ние знаем какви са сегашните баници, можем да ги опитаме, а пък тогавашните баници са се харесвали на ония хора, които са живели в ония времена.

Казвате: „Ако стана учен човек, какво ще добия?" Ако израстете, какво ще добиете? Ще ядете повече. Ако станете богат, какво ще добиете? Ще харчите повече. Ако осиромашеете. ще харчите по-малко. Ако сте учен човек, ще мислите повече, ако сте невежа, ще мислите по-малко. Какво искате да добиете вие? След като сте станали красив, какво искате да добиете повече? Да кажем, че имате най-голямата красота - като ангел сте красиви. Какво искате да добиете по-нататък? Да кажем, че сте толкова красиви, че повече от това не може да бъдете красиви. Какъв ще бъде тогава вашият стремеж? Да ви обичат хората."
Из "Божественият подтик"

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.