"Първа нощ - в Осло
В 2 часа след полунощ дъждът, носен от вятъра, барабанеше по покривите на Осло. На Екатерина ѝ се струваше, че се изсипват стрели, изпратени от линията на хоризонта. Снощи небето все още беше ясно, но сега вече нищо не бе като вчера. От прозореца на гарсониерата си тя съзерцаваше града, чиито светлини се простираха чак до брега. Екатерина беше пропушила отново, което я безпокоеше по-малко, отколкото ако трябваше пак да спре. Тя бе запалила цигара, за да убие скуката и да успокои нетърпението си. В отражението на прозореца видя умората, изписана на лицето ѝ. Едно щракване я извади от мислите ѝ. Затича се към компютъра да провери за имейла, който очакваше. Нямаше текст, а само прикачен файл с две нотни страници. За да ги дешифрира, ѝ бяха необходими не познания по солфеж, а по кодиране, в което беше експерт. Седнала в креслото, Екатерина се позабавлява с това предизвикателство. Разпусна косите си, изправи рамене, хвърли поглед на пакета цигари, отказа се да запали още една и се залови с декриптирането.
Щом разбра за какво става дума в съобщението, написа в отговор няколко тайнствени думи.
– Какво правиш в града ми, Матео? Бяхме се разбрали никога повече да не се срещаме.
– Ще ти обясня, като му дойде времето, ако си разбрала къде.
– Къде изглежда твърде лесно за разшифроване, но ти не си ми посочил кога - натрака Екатерина.
– Върви да спиш незабавно. Матео не внушаваше на Екатерина да отиде да си легне, а да прекъсне връзката. Параноята на приятеля ѝ не намаляваше, а нарастваше. Тя често се питаше що за човек е, колко е висок, какво е телосложението му, какъв е цветът на косата му... Руса, кестенява, може би рижава като нейната, освен ако не е плешив. Беше още по-любопитна какъв е гласът му. Дали Матео говори бързо? Добре ли се изразява? Най-много от всичко я интересуваше гласът на мъжа. Красивият глас би могъл да прикрие много недостатъци, докато педантичният, насмешливият, надменният моментално дисквалифицираше всеки претендент, дори и най-известния. Екатерина беше надарена с абсолютен слух.
Според обстоятелствата това бе благословия или проклятие. Странно, никога не се беше питала за възрастта на Матео. Тя си представяше, че е доайенът в Групата - млад доайен, но грешеше. Поколеба се с отпуснати пръсти върху клавиатурата, но накрая сподели безпокойството си:
– Ако времето не се оправи, ще трябва да променим плановете си. Трябваше да изчака реакцията на събеседника си. Накрая Матео я осведоми какво го безпокои повече от прогнозата за времето за утре.
– Мая вече не отговаря.
– Откога? - натрака Екатерина. Екранът остана неподвижен. Тя разбра, че Матео внезапно е прекратил разговора им. Извади USB флашката от компютъра и на свой ред прекъсна връзката със сървъра, което не даваше възможност да засекат местоположението ѝ. Обърна се към прозореца и се разтревожи, като видя, че дъждът вали все по-силно. Екатерина обитаваше жилище на последния етаж на сграда, която подслоняваше местни преподаватели. На кръстовището между Смергдата и Йенс Биелкес Гате се издигаше четиринайсететажно правоъгълно здание от тухли и дърво. Стените бяха толкова тънки, че се чуваше всичко, което става в съседните апартаменти. Екатерина можеше дори да мине без часовник, защото познаваше по шумовете колко е часът през деня и през нощта. Съседът на площадката току-що беше загасил телевизора. Сигурно беше 1:30 ч., моментът да си почине малко, ако иска главата ѝ да е свежа на следващия ден. Угаси лампата на бюрото и прекоси стаята до леглото си.
Но не ѝ се спеше. Екатерина премисляше какво трябва да направи. Още в 8 часа щеше да се настани на терасата на Театралното кафене на партера на хотел Континентал, където при хубаво време гостите закусваха. В чантата си щеше да има леко електронно оборудване - модем, честотен анализатор и кодов секвенсер. Щеше да разполага с десет минути, за да хакне и промени Wi-Fi мрежата на хотела. След това всички мобилни телефони, свързани с нея, щяха да са на нейно разположение.
– Не се заблуждавайте, нито един от членовете на Група 9 не би похабил таланта си, за да краде номера на кредитни карти или да хаква съдържанието на пощенски кутии с престъпна цел. Има три вида хакери. Черните шапки преследват парите; те са лошите, които действат в дигиталния свят. Белите шапки често са бивши киберпрестъпници, решили да предоставят знанията си на сигурността в интернет. Повечето работят за държавни агенции и големи компании. Лошите хакери винаги биват залавяни, а добрите - оценявани. Черни или бели, най способните формират отделна каста и водят перманентна война, в която всички средства са позволени. Да спечелиш не е само въпрос на голяма печалба, а най-често на чест, слава и его."
Из книгата
Рейтинг: 8.00 / 1 глас
