Американците откриват българите: 1834-1878 г.

Подбраните тук изследвания на Джеймс Кларк провокират нова и не много позната перспектива спрямо българо-американските отношения посредством ролята на американски интелектуалци - мисионери, дипломати и журналисти, в съдбовните десетилетия на българската история през епохата на националното Възраждане. Живо и увлекателно са описани героичните образи на хора, съдби и събития, вплели се по странно стечение на обстоятелствата в най-забележителните мигове от борбите на българите за национално признаване, за духовна и национална независимост. Тук са Константин Фотинов и „Любословие“, преводачите на Библията на български език, мисионерите, които създават училищата, отпечатват книги, но и информират американската общественост за зверствата при потушаването на Априлското въстание и неговия погром, както професионално правят това и Дж. А. Макгахан, обявен за най-големия военен кореспондент на своето време, Юджийн Скайлър, Джордж Уошбърн и лейтенант Грийн.

Джеймс Ф. Кларк (1906 - 1982) е смятан единодушно за „баща на американската българистика“. Роден е в Битоля в семейство на второ поколение американски протестантски мисионери. За разлика от своите предшественици той се посвещава на българската кауза, заемайки се с популяризацията на България, Балканите и Източна Европа чрез своите научни изследвания върху българската история и особено върху ролята на САЩ в историята на българите през епохата на националното им Възраждане.

Освен преподавател проф. Кларк е създател и директор на първия в САЩ „Институт за източноевропейски изследвания“, президент и вицепрезидент на „Американската асоциация за югоизточноевропейски проучвания“ и „Асоциацията за български проучвания“, един от създателите на Българо - американската асоциация „Макгахан“. Той е носител на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и почетния знак на СУ „Св. Климент Охридски“.