В сатиричния си роман "Гаргантюа и Пантагрюел" Рабле противопоставя хуманистичните възгледи срещу тази на схоластиката, а именно механичното усвояване на знания, запълването на деня с безсмислени занимания и игри, формално учение за религията и други. В огромен фокус Рабле събира и изразява всички противоречия, конфликти и проблеми на своята съвременност. В изострената социално-историческа и политическа обстановка, като работи тактично и разумно, той успява да избегне съдбата на редица хуманисти, които загиват от преследванията на тъмните сили, и да доизкара до край своето епохално произведение. Коренно ... |
|
|
"От дълго време писателският талант на В. Г. Зебалд в съвременната немскоезична литература е единствен по рода си. В тази тревожна история, с изящна форма, той достига съвършенство." Хайнрих Детеринг, сп. Литературен "Никой не пише толкова толкова омагьосваща проза като В. Г. Зебалд. Неговите панорамни, разпростиращи се с широк замах, потрепващи от ритъм изречения обгръщат нещата със симпатия и дискретност." Йорг Плат, Дер Тагесшпигел "Само в няколко последователни дни термометърът, поставен на рамката на прозореца, падаше по обедно време под петдесет градуса по Фаренхайт, се разрешаваше на ... |
|
|
Рене Арав е един от малцината наши сънародници от еврейски произход, преживели драматичните години на Холокоста. Роден и живял до навършването на осемнайсетата си година в София, той се опитва да възкреси спомените си от онези години и да отдаде почит на хората, които са променили съдбата на семейството му. През изтънялата нишка на спомена авторът ни превежда през годините на щастливото си детство по времето, когато в България е приет и действа антисемитският Закон за защита на нацията (1941 - 1944), през семейната си драма или Сапунената афера, завършила с обесването на двама членове на фамилията Арие, и опитите за ... |
|
|
В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Необичайна книга за баячките. Книгата Господ няма да ми се сърди от Серги Гьошев е колкото проучване на малката домашна църквица, която сподиря от векове бита на българите-християни и битието на жените баячки, толкова и художествено, картинно пресъздаване на видяното и чутото от автора по време на репортерските му скитания като радиожурналист в БНР през годините, наред с находчиви препратки към Стария и Новия завет. Тя поставя в съвсем нова светлина лечебната обредност на баячките, извън досегашния традиционен народопсихологически или етнографски подход към темата за народните лечителки."Гьошев е смирил в едно ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
