Светът на приказките: Приказки на народите

Приказна съкровищница съдържа 12 приказки, познати и любими на всички деца. В нея са включени най-интересните приказки от фолклора на народи от различни краища на света. А красивите илюстрации ще зарадват всеки малък любознайко и ще направят четенето още по-приятно.

Книгата е част от поредицата Светът на приказките на ИК Пан.

Братя Грим (Якоб, роден през 1785 година и Вилхелм - 1786 година) са немски лингвисти и изследователи на немската народна култура и фолклор. Те са известни със сборника си "Приказки на Братя Грим" и подаряват на всички деца безсмъртните любими образи на "Пепеляшка", "Рапунцел", "Червената шапчица" и "Снежанка и седемте джуджета". С техните приказки, изпълнени с вещици, таласъми, зли вълци, красиви принцеси и смели принцове, и до днес заспиват милиони деца по света.

Якоб и Вилхелм Грим са родени в Ханау до Франкфурт в семейство, принадлежащо към средната класа. От ранна детска възраст малчуганите са доста близки, като това приятелство ги съпътства през целия им живот. Баща им, бивш адвокат, умира през 1796 година и единствено благодарение на помощта на леля им по майчина линия, те успяват да завършат своето обучение. След като завършат лицея в Касел се записват да учат, по примера на баща си, право в "Марбугския университет". Малко след това обаче те започват да отделят все повече време за изучаването на немската и чуждестранна литература, като в крайна сметка посвещават целия си живот на това занимание. През 1839 година Якоб става библиотекар на новия крал на Вестфалия Жером Бонапард, а на следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.

Братя Грим постоянно се занимават с различни научни изследвания, като този период от живота им е доста ползотворен. През 1812 година те написват множество приказни истории, които са базирани на събрани и обработени стари немски народни приказки, в резултат на което се появяват популярните и до днес приказки "Бременските музиканти", "Вълкът и седемте козлета", "Хензел и Гретел", "Храбрият млад шивач", както и любимата приказка на всички момиченца - "Спящата красавица". Впоследствие голяма част от техните приказки са екранизирани успешно. Редом с прословутите си сборници с приказки, братята са автори и на книгата "Немска граматика", създадена в периода 1819-1837 година и на "Немски речник", започнат през 1838 година и завършен през 1860 година (включва 16 тома). През 1830 година Якоб е поканен в Гьотинген от професор по немска литература и старши библиотекар в местния университет. Вилхелм също започва работа там, като младши библиотекар, а през 1835 година е повишен със званието професор. В Гьотинген те обаче остават за кратко. След като обвиняват новия крал Ернст Аугуст I Хановерски в нарушения на конституцията, той ги уволнява и братята са принудени да се върнат в Касел, където остават три години. През 1840 година по инициатива на Александър фон Хумболт Якоб и Вилхелм са избрани за членове на "Пруската академия на науките" и получават правото да четат лекции в "Берлинския университет".

Оттогава до края на живота си те остават да живеят в Берлин. Вилхелм Грим умира на 16 декември 1859, а четири години по-късно на 20 септември 1859 година умира и брат му Якоб. През целия си житейски и творчески път Братя Грим публикуват множество произведения, а техният сборник "Детски и семейни приказки" заема своето заслужено място в световната литературна съкровищница!

Лев Толстой е руски писател, литератор, публицист, мислител и просветител, един от класиците на руската литература, определян като най-великият романист в световната история. Той е член-кореспондент на Императорската Академия на науките (1873 г.) и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на XIX век и литературата на XX век. Произведенията на Толстой заемат почетно място в съкровищницата на световната литература. Те са многократно екранизирани не само в СССР, но и в чужбина, а пиесите му са поставяни на световни сцени. Романите му Война и мир, Ана Каренина и Възкресение са смятани за едни от най-значимите творби в историята и за връх на реалистичната литература.

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 година в имението Ясна Поляна, разположено в Тулската губерния. Той принадлежи към един от най-древните аристократични родове в Русия и е четвърто дете в семейството на граф Н.И. Толстой. След като остава от рано сирак с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска. Детските години, остават в паметта на Толстой като щастлив период. Той получава домашно образование, след което се записва във Философския факултет на Казанския университет. Там прекарва по-малко от 2 години, след което се връща в Ясна Поляна през пролетта на 1847 година. Животът си от този период, той до известна степен отразява в разказа Утрото на помешчика. По това време Толстой силно се интересува от музика, като любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. Благодарение на увлечението му към хазарта натрупва много дългове, които успява да погаси след много време. Независимо от това, този период помага на писателя по-добре да разбере себе си и да види недостатъците си. По това време той проявява първите си сериозни намерения да се занимава с литература. През 1852 година в списание Современник е публикувана първата му творба - повестта Детство. Този литературен дебют му носи признание веднага. Първите му произведения поразяват литературната критика със смелостта на психологическия анализ и разгърнатата картина на диалектиката на душата.

След започването на Кримската война (1853 г.) Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра, а за службата си в Севастопол е награден с орден Света Ана. През ноември 1855 година писателят се премества в Санкт Петербург и веднага влиза в кръга на сътрудниците на списание Современник ( Н.А.Некрасов, Тургенев, Островски, Гончаров и др.), където е посрещнат като голямата надежда на руската литература. Въпреки приятелското посрещане, активното участие в литературни четения, дискусии и вечери, Толстой не се чувства в своята литературна среда и през есента на 1856 година той се оттегля и след кратък престой в Ясна Поляна през 1857 година заминава в чужбина. През есента същата година се връща обратно в Москва, а по-късно в имението си. Разочарован от литературната общност, светския живот и неудовлетвореността от творческите си постижения довеждат до това, че в края на 50^-те години Толстой решава да се откаже от литературата и се отдава на просветителска дейност. Връщайки се в Ясна Поляна през 1859 година той открива училище за селските деца и помага да се отворят повече от 20 училища в околните села. Това занимание предизвиква у него такъв ентусиазъм, че той специално пътува в чужбина, за да изучи иновациите в образователните системи. През 1862 година започва да издава списанието Ясна Поляна, което е с педагогическа насоченост с приложения под формата на детски книжки за четене.

Антивоенната тема се появява по-късно в романа Война и мир (1869 г.), който разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805-1813 година. Идеята за романа възниква у автора през есента на 1863 година, а първата му част е публикувана в Русском вестнике. Творбата предизвиква огромен резонанс, не остава скрито от обществеността, майсторството, с което Толстой нарисува мащабно епично платно, съчетавайки го с изумителна точност с психологичен анализ, включвайки личния живот на героите в центъра на историческите събития. Горещите дебати около творбата предизвикват създаването и на последващите негови части, в които Толстой развива фаталистичната философия на историята. Романът е преведен на много езици и се превръща в уникално явление както в руската, така и в световната литература. През 1956 година е екранизиран в САЩ, като персонажът на Наташа Ростова е поверен на очарователната Одри Хепбърн. Редица критици определят Война и мир като нов етап от развитието на европейската литература. Една от най-известните творби на Толстой е романът Ана Каренина, който той пише в периода 1873-77 г. Това е книга за живота на съвременното му общество, като авторът изгражда композицията, противопоставяйки две сюжетни линии: семейната драма на Ана Каренина контрастира с живота и домашната идилия на младия помешчик Константин Левин, който като типаж е близък до самия писател и неговия начин на живот. Тази разтърсваща история за трагичната любов на Ана и Вронски се отнася към драматичния период от творчеството на Толстой. Характерите на главните персонажи са изключително сложни и противоречиви. Авторът се стреми да покаже най-фините нюанси на любовта, разочарованието, ревността, отчаянието и духовното просветление. Романът се превръща в истински литературен шедьовър и въпреки че от създаването му е минало повече от век, неговите образи и проблеми са актуални и до днес. Творбата е многократно екранизирана, като последната адаптация е от 2012 година, а в образа на фаталната Ана се превъплъщава британската актрисата Кийра Найтли. Последният роман на Толстой Възкресение (1889-99 г.) въплъщава целия спектър от проблеми, които вълнуват автора в годините на прелома. Той се превръща в един от най-острите социални романи, не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература. Сред другите произведения на писателя се открояват Смъртта на Иван Илич, Дявол, Отец Сергей: Повест за бягството от света.

Лев Толстой умира на 20 ноември 1900 година на 82-годишна възраст в Астапово, Русия. Погребан е в Ясна Поляна. Влиянието на писателя и неговата идейна платформа и художествен маниер на развитие на реалистичното течение в световната литература е безспорно. По-специално, въздействието му се усеща в творбите на Ърнест Хемингуей, Томас Ман, Ролан и др.