За дома на литературата. ... Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит... В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде ... |
|
|
Обект на изследването са разнообразни в жанрово отношение текстове на хърватската барокова литература, като акцентът е поставен върху онези жанрове, които са застъпени и в творчеството на Гундулич. Това са епическата поема, бароковият плач, пасторалата, мелодрамата и лирическите стихотворения. Книгата отделя по-голямо внимание на бароковите текстове от дубровнишко-далматинската литература не само защото Иван Гундулич е неин ярък представител, а и защото в нея са далеч по-отчетливи белезите на новия стил в сравнение с литературата, създавана в северните хърватски територии (кайкавската и славонската). Иван Гундулич е сред ... |
|
|
Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос - способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев, сме "уморени от чудото". Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос. Отзиви "Людмила Миндова пише на ръба на личното ... |
|
|
"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее." Илко Димитров "Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на ... |
|
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
