Омир от предградията. Поезия

Омир от предградията е съвременна сръбска поезия, която е интересна и приятна за четене.

Драган Йованович Данилов е роден на 07.11.1960 г. в гр. Пожега, Сърбия. Той е сръбски поет, също и автор на есета, проза, два романа, както и художествена критика. Работил е като директор на Градската библиотека и Градската галерия в Пожега. Негови поетични книги са Еленче в градината (хайку), Енигмите на нощта, Пентаграм на сърцето Къщата на музиката на Бах, Жив пергамент, Европа под сняг, Дълбока тишина, Концерт за никого и други. Носител на множество награди, между които: Бранкова награда, наградите Бранко Милкович и Меша Селимович, Пауновата награда, наградите Стеван Пешич, Оскар Давичо, Златен слънчоглед, Змаевата награда и много други.

За крилатите жени

На пролет желанието за блясък събужда
формата на птица, дремеща в жената.
Обръщам се към небето и говоря с птиците.
Сляпо изречение, с което не се играе.
Птиците са крилати жени, които летят наоколо,
за да преобърнат всичко.
Тези небесни къртици с особения си поглед
са твърде близо или твърде далеч; покрити са
с козина и ги има много над мостовете.
Мостовете са красиви само заради пропастите
под тях и птиците над тях.
Малко се знае за приятелството между мъже
и птици, които дори не знаят, че са птици.
Бог отглежда птиците, за да летят над снежните
върхове и да ми пишат.
Не питай нищо за тях.
Човек може да се поболее, докато чака
писмата им.

Ключ

Изгубих ключа, който
допреди малко беше в ръката ми.

Първото лице, по правило, твърде много
знае, но това не винаги е така.

Ето, загубих си ключа,
някъде съм го затрил или нечия ръка
го е откраднала, хвърлила го е във водата
или го е зазидала в някоя основа.

Съмненията свиват гнездо където сварят,
за да наблюдават бъдещите събития оттам.

На някой див плаж, където пръстите
на любовник се преплитат в лабиринт,
сигурно там е моят ключ.

На този свят си струва да се живее
само за това, за което се говори шепнешком.
Останалото не е достойно за разказване.
Драган Данилов