Билет за връщане

"Крачехме по пътеката към границата вече 3 часа. Дъждът се засилваше, а и вятърът не беше слаб. Бях се договорил с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато си пробивахме път между храстите, той каза че ще бяга с мен (имал роднини в Германия). Изведнъж спря и каза: "Ето я браздата. Ще дойдем обаче друг път, защото са пуснали кучетата. Това означава, че ще стрелят." Не от смелост, а от страх, че втори път едва ли ще се навия да бягам, аз отсякох: "Не, аз не се връщам!" Водачът не знаеше, че имам 80 боксови мача зад гърба си и никога не съм се отказвал. "Добре - каза той, – следвай шума на реката, тя ще те заведе до Сърбия." От ждрелото на река Ерма до френският ми паспорт оставаха 3 хиляди километра и 20 дни.

Дотогава бях посетил 2 пъти френското посолство. Първият път ме поканиха, за да ме уведомят, че поради кръвна връзка с Франция имам право на френско гражданство. Втория път, след 24 месеца войнишка служба, поисках от дипломатите френския си документ за самоличност. Консулът ми отговори, че ще получа паспорт само на френска територия. И с нескрита ирония добави "Не си правете илюзии, мосю Чеков, Франция няма да обяви война на България заради вас!". Тогава ми стана пределно ясно: свободата не се дава. Тя се заслужава."
Из книгата

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом. На десет години се мести в София, където завършва Полиграфически техникум Юлиус Фучик. Първите му публикации са във вестник Трудово дело, орган на трудовите войски. Сътрудничи още на вестниците Народна младеж и Народна армия. През март 1966 г. Божидар Чеков е най-младият автор публикуван в месеца на българския разказ, организиран от вестник Вечерни новини. Спортува активно и печели градски и републикански юношески шампионати по бокс.

След като СССР окупира Чехословакия и слага край на надеждите, които Пражката пролет ражда в целия Източен блок, Божидар Чеков успява да избяга във Франция. Завършва Полиграфически институт Естиен в Париж и повече от 40 години работи в печата и хартиената промишленост. Няколко пъти е награждаван за гражданските си изяви и успешната си кариера. Избиран е за съдебен заседател и е носител на златен медал за Почтеност и труд. До падането на Берлинската стена публикува редовно в дисидентското списание Бъдеще, ръководено от Ценко Барев. В България има публикации в почти всички вестници и най-посещавани сайтове. В продължение на 10 години е кореспондент на списание Тема. Баща е на две деца и дядо на две внучки.

Роден съм в леглото на затворник
Поканих Бисерка Донева на кино
Разказът, който Нестор не написа
Подписът на Списаревски
Цветя за г-н Заглухински
Момичета от Санта Клара
Суровият каучук
Жив ли си, аркадаш?
В килията на Вапцаров прозорците нямаха стъкла
Бягство през граница
Първата таванска стая
Червилото на Мона Лиза
Самотата на Весела Ротшилд
Българският майстор от Монмартър
Всяка жена мечтае за принц
Среща с Владимир Гурко
Българин пазеше гроба на принц Юсупов
Кафето на Христос
Мъдростта на Сам шивача
Дългата нощ с Нийл Армстронг
Дълговете винаги се плащат
Мъртвецът, който ни почерпи щедро
Македонската Атлантида довтаса до Париж
Каменният букет за Майка България
Тайните на Новодевическото гробище
Френските небостъргачи останаха без българи
Бай Ганьо Йорданов
Ценко Барев и съпротивата срещу тоталитарната система
Грабежът зад фасадата на демокрацията
Известните българи във Франция не говореха български
Песната на дедо ми
Помаците от Франция
Урок по тенис до Триумфалната арка
ДС срещу Боре Честеменски
Ротата от Гермесхайм
Изненадите не са там, където ги очакваш
Злоупотребата с историческата памет
Последната любовница на Ален Делон
Барон Фон Макрон и неговият въображаем свят
Стефани Станчева - от Кричим до върховете на световната наука
Том Сойер от Боруна
Последната заповед на Левски