"Обичаше го, в това беше сигурен. Вечер часове наред слушаха заедно музика по радиото или на черните грамофонни плочи, четяха или просто си говореха. Можеха да си говорят с часове, но не биваше да засягат опасната тема за строителството на родината. В същия момент прехвърчаше искра и се разгаряше пожар, който угасваше също толкова бързо. Когато Сватоплук се събуждаше през нощта, което му се случваше често, понеже и в съня си не можеше да забрави за работата, тя лежеше притулена към него като мече към майка си или поне с изпъната ръка докосваше неговата. Жената, която на дневна светлина изглеждаше като горда богиня и по време на караниците ставаше подивяла вълчица, през нощта се превръщаше в дете, търсещо в него сигурност и безопасност."Алена Морнщайнова (р. 1963, Валашке Мезиржичи) е чешка писателка и преводачка. Завършва английски език и литература в Остравския университет, по-късно се занимава с преподавателска дейност и художествени преводи. Дебютира през 2013 г. с романа Сляпата карта (номинация за награда Чешка книга). Следва Пансион (2015). За третия си роман Хана (2017, прев. на бълг. Добромир Григоров), издаден на много езици и донесъл ѝ международна известност, авторката е удостоена с националната награда Чешка книга, едновременно в категорията на журито и на публиката. Предпоследната ѝ книга Тихи години излиза през 2019 г., в нея се проследяват съдбите на баща и дъщеря на фона на историческите събития през XX век. Алена Морнщайнова отскоро активно издава и детска литература.
Из книгата
Книгата е част от поредицата Модерна европейска проза.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
