Философът - книга 1

Или как Меясу опита да стане Кингсли. "В превръщащия се напоследък в глобален академичен култ негов диалог от авангардния жанр на теоретичната фикция, в ролята на интенционални персонажи си дават среща доказано успешни с пробивите си и в приносите си имена като Жак Лакан, Жак Дерида, Мишел Фуко, Ричард Рорти, Ричард Докинс, Сократ. И Чужденеца. Кой е Чужденеца? Почти тутакси се разбира от Философът, който евентуално ще прочетете. Също така много бързо се схващат и ред други, смятани за неизяснени философски спорове и въпроси. Държите в ръцете си една от най-добрите находки."
От издателството

"Какво е това - философията?

Чужденецът: Писал бях есе Какво е това - философията, където потвърдих, че философията е вид способност, която ни прави вещи да видим съществуващото [биващото] именно от гледна точка на това, какво е то...
Жак: ...доколкото е съществуващо.
Чужденецът: Именно.
Сократ: Вещи, казваш? Способни значи?
Чужденецът: Да.
Мл. Жак: Прекалено се престараваше обаче, Мартине в кавички, в това есе, през 1955 г., ако наистина си бил Мартин [Хайдегер].
Чужденецът: Защо?
Мл. Жак: Защото в този същия текст, за философско-поетичния семинар в Серизи, дето Пол [Рикьор] си спомня, че си ги сочил с пръст, си твърде преиграващ.
Чужденецът: Така ли?
Мл. Жак: И се правиш на интересен с изречението: "Тази дума философия сме я повтаряли достатъчно много. Но ако не употребяваме думата философия като едно обичайно и износено име, ако вместо това чуем думата философия от първоизточника ѝ, то тя ще прозвучи"...
Сократ: Как?
Мл. Жак: Ето как: φιλοσοφια.
Сократ: Зевсе!
Мл. Жак: Люк [Фери] определя философията като наука за спасението.
Сократ: Първо, отлични ми, философията няма как да е наука, както знаете. Обръщам се не само към теб, но и към чудесните Жак, Младия Жак, Ричард, Младия Ричард, Младия Мишел.
Чужденецът: Действително и на Едмунд [Хусерл] не му се получи да докаже, че философията е наука. Дори достигна до убеждението, че философията като наука, като сериозна, строга, аподиктично строга наука е един изсънуван сън.
Мл. Жак: Така е. Виж Алгазел, тоест Абу Хамид [ал-Газали], прочутият Анти-Авероес, известен с атаката си срещу научния метод.
Чужденецът: Но кое е второто, Сократе?
Сократ: Второ, отлични ми чужденецо, бих попитал - спасението не е ли свързано с удоволствието?

Чужденецът: Младия Карл [Попър] смята, Сократе, че съм те предал дори спекулира, че дълбоко в душата си съм чувствал, че те предавам. Аз такова нещо не съм чувствал.
Мл. Ричард: Че Младия Карл не отрече ли термина душа?

Мл. Ричард: Колегата атеист Даниъл [Денет] обаче отхвърли твърдението на Томас [Нейгъл], че съзнанието на прилепа е недостъпно, защото би могло да се наблюдава от трето лице и да се разбира спецификата на прилепа чрез научни експерименти.
Чужденецът: Спомням си как, като доста млад, бях сънувал, че сънищата на чайките са бели. Но как бих могъл да знам какви са те? Как бих могъл да знам и какви са сънищата на прилепите? Така че Даниъл изобщо не е прав относно третото лице.
Мл. Ричард: Аз пък съм на страната на Даниъл, както и на страната на отричащата квалиите елиминитивна материалистка и здравомислеща редукционистка Патриша [Чърчланд]."
Из книгата