В монографията са очертани границите на категорията междуезикова аналогия, което я прави като езиково явление със собствен облик и поведение. Анализирани са формалните и семантични характеристики на изследваната лексикално-семантична категория и е доказана нейната уникалност като езиков феномен, който има собствена физиономия и лингвистични измерения. Изхождайки от конкретния илюстративен материал, разгледан от различен ракурс, се правят редица оригинално изводи, свързани с думите-аналози в руски и български език. Представени са ценни наблюдения, свързани с очертаването на спецификата на лексикалната руско-българска аналогия. Описани са такива характеристики на аналозите, като фонетична, морфологична, графична, семантична и съчетаемостна. На тази база се изгражда обективно обоснована типология на руско-българските аналози. Разработена е матрица за систематизация и съпоставителен анализ, който е удобен и полезен модел за други аналогични описания. Поради това монографията може да бъде използвана в чисто практически план - за целите на чуждоезиковото обучение и нуждите на руско-българската лексикология.