Националният свят се проявява и въплъщава не толкова в събития, колкото в отношение към моралните категории, властта, взаимоотношенията между хората, любовта и омразата, страха и героизма. Националната литература е изразителката на нацията и националния свят, тяхно естетическо самопознание. Като такава тя е много повече от съвкупност от писателите и произведенията им. Литературата е йерархически подредена система от естетически стойности и създаващите ги субекти. Тя е функция на обществото и нацията, а не е игра на въображението. Да, в литературата, както във всяко изкуство, може да се види картината на действителността. ... |
|
|
Тази книга е посветена на Любен Каравелов - нов тип писател, интелектуалец, мислител и революционер. Той работи във всички литературни жанрове. Любен Каравелов е пряк предшественик на Иван Вазов като тип писател, който полага дълбоки и трайни основи на жанровата система в българската литература, въвежда тематиката, която ще разработва дълго време българската реалистична литература. Той e писател на идеи, въплътени в художествени образи и сюжети. Определено трябва да се каже, че той е и дълбок и проникновен мислител, политически философ и публицист, анализиращ времето и хода на българската национално-освободителна ... |
|
|
Св. Софроний Врачански е първият в нашата литература, който поставя проблема за качествата на държавника и за необходимостта той да бъде морален и почтен човек, да не се поддава на ласкателства, зловредни влияния и лоши съвети. Св. Софроний Врачански отваря по същество началото на модерната българска литература, полагайки в нея проблеми от ежедневието, но и от висшите сфери на държавния живот. И то, когато държавата е все още неродена мечта и представа. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Тази книга е посветена на идеите на Георги С. Раковски, а не толкова на неговите практически дела. Тя не е биография на живота му, а на идейните му разбирания, идеологията и естетиката, на начина на мислене и осмисляне на живота и политическата революция. Г.С.Раковски наистина е мислител от най-висок ранг, философ и писател с проникновения. Той пръв у нас формулира идеите на новото време и прозря необходимостта от друг начин на мислене, от друга организация на обществото и от цели, чието постигане ще изведе България на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Книгата представя вариации върху теми и сюжети от творчеството на Димитър Талев. Свидетелството на Димитър Талев за времето, в което живее, е чрез епическия роман. Чрез Талев епическият роман в българската литература проличава не просто ново дихание, но и се обогатява с нови идеи и жанрови особености. Този жанр е знак, че литературата и общественото съзнание са достигнали ново равнище в своето развитие и са способни да пресъздават, изобразяват и свидетелстват за времето мащабно, в дълбочина, с неповторима и ... |
|
|
Когато говорим за изобразените и изразените в романите на Ф. М. Достоевски радикални изменения в Русия и появата на нов тип личност, не бива да смятаме, че всичко това става без съпротива, леко и болезнено. "Зоната на разпада" е сложна система, в която разрушителните сили срещат противодействието на традицията, консервативния морал и православната нравственост. За Ф. М. Достоевски тази "зона" е средище на злото, но на него не му се позволява да се шири свободно и безнаказано. И ако персонажи като Верховенски, Шатов, Расколников, Аркадий Долгоруки, Иван Карамазов са новите герои в руския свят, родени ... |
|
|
Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от XX век. В тази книга е направен опит да бъде проследен сложният и противоречив път на българското литературознание през XX век, както и да се посочат и анализират приносите на неговите най-ярки представители. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Националният ум е колективен ум. Неговата работа извършват много и различни хора. Те обикновено работят изолирано един от другиго, но изживяват живота на нацията като свой личен, размишляват над нейните проблеми и се опитват да формулират идеите, които тя иска да изрази. Това са свидетелите на времето. Затова, когато говорим за националния ум, не бива да забравяме, че той е едновременно абстракция, но и нещо конкретно и реално. Той не е анонимен като фолклорния творец, а конкретни хора с изразено национално съзнание, ... |
