"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на "Националния литературен музей", чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор, Хамсун, Стриндберг, на немскоезичните класици и ... |
|
|
"...Екатерина Йосифова е едно от малкото чудесно съхранени имена, което по един много свой, непринуден начин напомня, че поезията не е един масов еуфоричен блян, а изкуство. Тя е обрекла таланта си на своя ум, на своето сърце, на своите собствени сили и ревниво го отбранява от стандартизиране. Стои на километри далеч от всякакакви опекунства, както и от всички до болка изчерпани сфери на женската лирика(...) И в същото време някакъв краен стоицизъм, който веднъж може да се окачестви като достойнство, друг път като гордост, а трети - като мярка за справедливост..."Иван Теофилов ... |
|
|
Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен "аз"? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това той да запази свидната си свобода, без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от аз-а. Тук представяме възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, без ... |
|
|
Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев. Атанас Далчев не е от често честваните големи български поети. Но за сметка на това е от четените. Той се явява най-неинституционализираният наш класик, а оттук и най-четивният, най-изкушаващият към следващи интерпретации. И 100 години след рождението си Далчев продължава да интригува, да поражда загадки и тълкувания, за което свидетелства настоящият сборник. Снимката на корицата е всъщност картичка от Преспанските езера (Гърция). Сред комплект цветни фотографии от онези места имаше и няколко репродукции на по-стари черно-бели снимки без ... |
|
|
В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря ... |
|
|
"Очерки из съвременната българска литература" ... Съдбата на д-р Кръстьо Кръстев като изразител на критическото съзнание на литературата ни отначало го свързва с поколението, започнало да твори още преди Освобождението - Ив. Вазов, К. Величков, Ст. Михайловски, Д. Великсин. Във втория том на съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са включени негови студии, статии, портрети и рецензии, обединени от общото заглавие "Очерки из съвременната българска литература". То не е избрано случайно и в голяма степен изразява желанието на критика още през 90-те години на миналия век да подготви подобна книга. За по- ... |
Рейтинг: 9.67 / 3 гласа
