Антологията включва стихосбирката Стели (1912) и откъси от незавършената поема Тибет (публикувана посмъртно за пръв път през 1969).
Френската критика единодушно определя Стели като един от най значимите литературни паметници на XX век. Поетът с широко отворени очи търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към тайнствения център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно.
В Тибет е отразен стремежът на автора към Покрива на света - най-високото не само физически, но и духовно място на планетата. В стиховете от Тибет виждаме копнеж към мощ и величие, вдъхновен от покорителя на върховете на духа Ницше.
