Рибен пазар

"Легендата казва, че една заран хората излезли на рибния пазар и чудо невиждано, там зад черквата било поникнало старото училище. Те заговорили, че през нощта са дошли магически зидари, които изсипали каруци с думи върху камъните на площада и дума по дума използвали ги за градежа на стените. А когато стигнали до покрива извадили дебели книги със сонети и внимателно обърнали страниците сонетите да изпаднат оттам цели. Подредили ги много старателно, изваяли вратата от тежки и здрави слова и с прииждането на изгрева изчезнали.

Тази история, разбира се, не е напълно истинска. Защото магията на думите не работи точно по този начин. Истинската история, казват някои, е друга. Те казват, че едно утро в града влезли двама непознати и насред пазарния ден настанили се между останалите хора и започнали да предлагат:
– Две кофи с думи, моля! Само трийсет стотинки на кофа! За десет стотинки две шепи давам!

Хората се спирали и ги гледали изненадани, но те продължавали:
– Хайде, народе, тепсия пълна с вкусни понятия! Пет стотинки на думичка, коя от коя по-вкусна!

Запънали се някои и застанали до тях:
– На този пазар е пълно с търговци! И всеки продава нещо смислено. Ей там въжаря плете и продава въжета. Срещу него дърводелеца ремонтира лодките на хората. Рибарите вадят риба от морето, истинска храна, с която хората да заситят глада си и да напълнят стомасите си. Какво точно продавате вие?
– Две шепи знание, евтино го даваме, няма да съжаляваш. За всяка дума по пет стотинки, храна за душата и разума!
– Добре, дай ми пример. Покажи ми. Да видя. - Заинатил се един от рибарите.
– Добре. - Отвърнал непознатият. – Днес безплатна демонстрация, утре започваме строежа на училището!"
Из книгата